Вероник Леноар е френски евродепутат и член на Комисията по обществено здраве в Европейски парламент. Кореспондентът ни Десислава Минчева, която следи работата на европейските институции, разговаря с Леноар за недостига на лекарства – проблем, който засегна всички страни от Европейския съюз.

Вероник Леноар, евродепутат и член на Комисията по обществено здраве
Снимка: btvnovinite.bg

– Благодаря, че приехте поканата ни! Започваме веднага с важните теми. Къде изчезна COVID-19? Какво се случи с него? Къде е сега?

– Бяхме ваксинирани. По-голямата част от нас – гражданите на ЕС, сме ваксинирани. Благодарение на това ние сме защитени от тежките форми на болестта. Беше намалена способността на вируса да се предава. Нека е ясно обаче – вирусът продължава да съществува и в момента, в който си говорим. Но нито Вие, нито аз сме болни. А и повечето европейци не са.

За малко над месец: Китай отчете над 59 хил. смъртни случая с COVID

– Но в Китай много хора са болни.

– В Китай изобщо не стигнаха нужното ниво, техните ваксини изобщо не са толкова ефикасни колкото европейските. А и Китай избра т.нар. стратегия "0 COVID", т.е. всички са в карантина. Това може да трае няколко месеца, дори година. Но в един момент хората започват да се бунтуват и карантината пада, а вирусът нахлува без никакви прегради.

– Помните ли, че в разгара на кризата лабораториите заявиха: ще бъдем готови за стотина дни да развием ваксини за нови варианти на вируса. Спомняте ли си?

– Помня. А и те го доказаха.

– Искате да кажете, че в момента те са готови с нови ваксини?

– Те вече създадоха адаптирани ваксини към нови варианти. Стратегията на РНК ваксините може точно това – да се адаптира. И точно това е голямото технологично постижение.

Вероник Леноар, евродепутат и член на Комисията по обществено здраве
Снимка: btvnovinite.bg

– А защо китайците не искат от нашите ваксини, които са ефикасни?

– Това вече е геополитика. А и по традиция китайците никога не искат нещо от друг. Счита се за унизително. Немислимо е в тяхната култура. Предложихме да им дадем. Не поискаха.

– И тъй като говорим за Китай, дали точно в Китай не се крие отговорът на болезнения въпрос в момента за недостига на лекарства в Европа?  

– Да – в Китай и Индия. Но основно в Китай. Преди около 20-ина години в Европейския съюз решихме, че е много скъпо и сложно да се произвеждат лекарства. И че, ако ги произвеждаме в Индия или в Китай, ще струва по-евтино, заради по-евтината работна ръка. И няма да гледаме много за спазването на екологичните норми. Така изместихме там производството на лекарства. И станахме напълно зависими. И когато Китай спря всичко, заради карантина, а същевременно в Европа има COVID, има грип плюс бронхиолит при бебетата и се стига до недостиг на лекарства. Търсенето в пъти надвишава предлагането.

Проф. Асена Сербезова: Недостиг на лекарства има в три четвърти от държавите в ЕС

– Но защо не го предвидихме?

– Преди няколко години си дадохме сметка и започнахме да променяме. Но да си върнем обратно заводите за производство е невъзможно от днес за утре. Трябва време и компетентност. Започнахме промени с основните лекарства – за деца, за астма.

– Това е много голям проблем в България. Липсват лекарства за астма.

– Вентулин.

– Да, вентулин.

– Това е основно лекарство за астматици. В списъка на неотложните е. Трябва да сме много бързи и солидарни между страните членки. Т.е. да ги имаме на склад и да можем да си ги преразпределяме.

– Помогнете ми да обясним на родителите в България, които отчаяно търсят вентулин – как да сме солидарни в Европа? Какво правите вие тук в парламента и как могат да помогнат институциите?

– Ще помогнат с малко закъснение. Бих казала на родителите да се доверят на правителството ви, но най-важното – много да се съмняват в това, което намират в интернет. Понякога там се продават фалшификати, които никак не са подходящи за децата им.

– Има ли в момента държави, които се справят по-добре от други? Защото недостигът е повсеместен.

– Не мисля, че някои се справят по-добре. В моята страна – Франция, приемана като богата, а и която произвежда лекарства, има недостиг дори на парацетамол, най-базовото лекарство за температура и болка.

След намесата на bTV: Вече има нискомолекулярни хепарини за бременни

– Чували ли сте за тенденция в държави, които не поддържаха много ваксините против COVID-19, но в които изведнъж интересът към ваксините против други болести рязко се покачи?

– Не мога да дам числа, но става въпрос наистина за тенденция. В моята държава, Франция, която не беше сред най-горещите привърженици на ваксините против COVID, има сериозна промяна в съзнанието. Ваксините срещу грип са много по-търсени след COVID-кризата.

– В областта на здравеопазването къде се намира Европа? Ако сме единни, можем ли да сме конкурентноспособни на останалата част на света. В медицинските изследвания сме добре, но сме назад след Съединените щати. Защо е така? Нали и тук имаме добро образование?

– Оставихме да излязат много мозъци. Подценихме доброто заплащане на изследователите. А и допуснахме изнасянето на производства в трети страни.

– Вярно ли е, че в някои страни от ЕС лекарства струват в пъти повече отколкото в други страни на Съюза? Защо?

– Защото производителите на лекарства се интересуват само от техните интереси. И защото ги оставяме да преговорят отделно с 27 държави членки, вместо да направим като с ваксините – да договаряме общо за всички 27 и така ще сме по-силни.

– Вие ми дадохте една идея – да сравним областта на здравеопазването с енергийния сектор. В енергийния сектор Европа вече успа да каже: „внимание, тук се правят много свръхпечалби. Така че, ще плащате такси“. Вие можете ли да кажете същото на лабораториите?

– Ще трябва да можем да им го кажем, ако искаме добро ниво на здравеопазване за европейците.

Къде инфлацията удари най-силно цените на лекарствата?

– И ще има ли такси или направо санкции?

– Предпочитам по-скоро да ги окуражим да се държат добре, отколкото да ги наказваме, защото не го правят. Но предложението ми е да спрем веднага договарянето отделно от 27 държави. Всеки иска най-добрата цена и всички имаме завишени цени. Трябва да се преговаря общо и заедно за 27 държави, точно както за ваксините.