„Европейският избор на България“ - заключителен евродебат в ефира на bTV. Водещият Светослав Иванов и кореспондентът на bTV за европейските институции

Десислава Минчева-Раул представят всичко важно в контекста на настоящите и бъдещи перспективи пред България и Европа.

Участниците дебатират по глобалните проблеми, войните, икономическите предизвикателства и по значимите два въпроса – къде е мястото и каква е ролята на България? Дебатът се провежда в четири тематични кръга.

По регламент bTV отправи покани към първите в листите на основните шест партии. Четирима от тях приеха. Две партии - ГЕРБ-СДС и ДПС, не изпратиха свой представител.

Ето и кои са участниците:

Стефан Тафров, кандидат за европейски депутат от листата на ПП-ДБ

Той е дипломат - бивш посланик на България в Италия, Великобритания, Франция, както и в ООН. Бивш зам.-министър на външните работи.

Петър Волгин, кандидат за европейски депутат от листата на „Възраждане“

Той е журналист и водещ в Българското национално радио. 

Кристиан Вигенин, кандидат за европейски депутат от листата на „БСП за България“

Той е бивш евродепутат, бивш министър на външните работи, народен представител в няколко парламента.

Ивайло Вълчев, кандидат за европейски депутат от листата на „Има такъв народ“

Той е поет и сценарист, народен представител в три парламента.

Първи кръг: Европейски пари по български

 

„Европейският съюз е много повече от една касичка. В случая на България тя получава около две пъти и половина повече от бюджета на Европейския съюз, отколкото внася. Да се сведе ЕС до една касичка е изключително опростенческо. Европа е преди всичко един дух. Сърцевината на европейския проект е мира. За да има развитие, трябва преди всичко мир. Затова е важно Европа да бъде силна и това е основната цел на следващия Европейски парламент“, каза Стефан Тафров.

„Големият проблем на българските управляващи е, че те обвързват решенията, които трябва да се взимат в България, с някакви пари и всъщност използват това, за да прокарат някакви свои интереси. Пример е Планът за възстановяване и устойчивост. За да получим едни пари, трябва да затворим своите енергийни мощности. Не бива да гледаме на ЕС като – ето, те ще ни дадат 1 милиард и да затворим всичко“, каза Петър Волгин.

„С европейските пари ние трябваше да направим така, че нашите региони да са равномерно развити. Да направим така, че социалните неравенства да се затворят и нашето здравеопазване и образование по-добри. Това стана много частично, защото голяма част от европейските пари бяха откраднати по схеми и бяха инвестирани в проекти, които не бяха най-добрите за България“, каза Кристиан Вигенин.

„Ние сме готови да прежалим тези пари, но едни 30 000 работни места да останат отворени и България да остане сама господар на своята енергийна независимост. В европейски мащаб ние обвързваме работата по някои аспекти на зелената сделка и желанието ни те да бъдат предоговорени и с нещата, които се случват в България, но и с нещата, които се случват в Европа. Не само българско е мнението, че зелената сделка има аспекти, които възпрепятстват индустриализацията на Европа“, каза Ивайло Вълчев.

Гледайте целия първи кръг от дебата във видеото:

Втори кръг: Кой с кого и кой срещу кого в Брюксел?

 

„За разлика от всички останали български партии, които знаят къде ще отидат и в коя група ще се присъединят, „Възраждане“ няма да „пърха“ като цветарка напред-назад да си търси група. Ние ще се превърнем във фактор, който ще създаде нова група в Европейския парламент. Това ще се случи с партии и евродепутати, които имат сходна политическа философия на тази на „Възраждане“. А именно – приоритет на националната държава, на националния интерес и едва след това внимание към исканията на наднационалните институции“, каза Петър Волгин.

„Със сигурност това, което ще ни води към присъединяването към семейството, което сме избрали, няма да са парите за асистенти – финансовата част. Беше ни малко трудно да направим своя избор, защото малко партии са с такава история като нашата – създадени извън една политическа система. Развили се не по начина, по който една нормална политическа партия се е развила. Но нашият избор клони към семейството на европейските консерватори и реформисти. Там намираме най-много ценности, подобни на нашите“, каза Ивайло Вълчев.

„Нашият избор да бъдем част от семейството на социалистите в Европа е напълно осъзнат и не е от вчера. Имаме съвпадения по редица политики. В основата на нашите ценности е това, което е в основата на ценностите на европейските социалисти. Смисълът да бъдеш част от голяма политическа група в ЕП не е, за да имаш някакви допълнителни екстри, а за да може да защитаваш важни за твоята държава политики. Да, имаме различия по някои теми, но такива различия имат и другите партии. Това е демократична структура, която позволява да имаш различно мнение“, каза Кристиан Вигенин.

„Ще бъде много позитивно за България, че и в ЕНП, и при либералите ще има представители на нашата коалиция, защото ще можем да действаме в две влиятелни групи за българските интереси“, каза Стефан Тафров.

Гледайте целия втори кръг от дебата във видеото:

Трети кръг: България, Европа и войната

За“ или „против“ резолюция, свързана с геноцида в Сребреница

„Ще подкрепим, защото това е стара позиция на България, която признава случилото се в Сребреница като геноцид. За съжаление, се разбра, че Димитър Главчев се е опитал да промени тази позиция зад гърба на НС и българската дипломация. Това е достойно за съжаление, защото не знам кой му е повлиял, за да направи това, но то е срамно. Българската външна политика е нещо устойчиво и се базира на ценности“, каза Стефан Тафров.

„Ще гласуваме „за“. Това, което направи Димитър Главчев, е скандално, но то не е изолиран случай. Това правителство и този премиер са пряк резултат от поправките в Конституцията, които бяха извършени с активното участие на ПП-ДБ и със седенето в скута на Делян Пеевски“, каза Петър Волгин.

„Аз не виждам как може да се гласува „против“, тъй като това е резолюция, основана на фактите. Големият проблем е тук, че България стана за посмешище в очите и на сръбските власти. Този начин на действие на Димитър Главчев поставя под риск и правата на българското малцинство в Сърбия“, каза Кристиан Вигенин.

„Разбира се, че такава декларация трябва да се подкрепи. Това, което направи г-н Главчев – ние сега го укоряваме, но по същия начин Николай Денков не знам, консултирайки се с кого и как, направи възможно връщането на мигранти в България“, каза Ивайло Вълчев.

Войната в Украйна

„Агресорът е Русия, защото тя е единствената постоянна членка на Съвета на сигурност на ООН, която е окупирала и води война срещу съседна страна. Това е все едно САЩ да нападнат Канада под претекст, че голяма част от канадците говорят английски. Или пък Франция да се опита да анексира Белгия понеже голяма част от белгийците говорят френски. Затова не бива да се позволява на агресията да създава прецедент“, каза Стефан Тафров.

„Има един единствен мир, когато оръжията замлъкнат. Колкото повече продължава тази война, тя може да продължава с всякакви аргументи. С всеки ден там умират хиляди хора заради това, че просто има едни хора, които държат да вкарват още оръжия и още пари в Украйна. И нас ще ни вкарат там, ако не внимаваме“, каза Петър Волгин.

„Според мен решенията са подредени по следния начин – дипломатически и политически натиск за незабавно прекратяване на военните действия и сядане на масата на преговорите. На нея Русия ще седне със своята представа, а Украйна – със своята. Ние ще върнем мира в Украйна. Колкото и оръжия да се наливат там, няма да победи Русия, нито пък Русия е в състояние да изпълни целите си така както ги планира“, каза Кристиан Вигенин.

„Не трябва да търсим само черното или бялото. Прекрасно би било да има един мир. Прекрасно е Украйна да върне своите граници, но тя би трябвало по същия начин да гарантира правата на рускоезичното население“, каза Ивайло Вълчев.

Гледайте целия трети кръг от дебата във видеото:

Четвърти кръг: Кръстосан огън