В книгата „Хората на Путин“ бившият кореспондент за Financial Times в Москва разкрива неразказани досега истории за задкулисните игри на руския президент и групата агенти на КГБ около него. Катрин Белтън е сред най-уважаваните разследващи журналисти в Европа.

Снимка: btvnovinite.bg

За да напише 704-те страници, тя разговаря с десетки олигарси, банкери, бивши разузнавачи и политици. Белтън години наред е имала вътрешен достъп до ключови фигури в периода на установяване на Путиновата власт и описва с детайли как новата генерация лоялни олигарси заменя действащите с размах предприемачи от Елциновата ера. Точно тези олигарси след това проникват в САЩ и Европа като проводници на влияние.

Снимка: btvnovinite.bg

След излизането на книгата, срещу издателството и авторката са заведени съдебни искове от някои от най-богатите руснаци – Роман Абрамович, Михаил Фридман, „Роснефт“. Но книгата не само, че не е изтеглена от пазара, а се превежда на все повече езици. У нас тя излезе като част от поредицата „Власт и отговорност“ на Свилен Спасов.

Есклузивно в „Роуминг“ на предаването „120 минути“ по bTV говори Катрин Белтън:

– Кои са „Хората на Путин“? Има ли кратко описание за това какъв тип хора са и по какво се познават?

– Най-приближените на Путин са хора от КГБ от Санкт Петербург, Ленинград, вторият по големина град на Русия. Това означава, че преди всичко са застинали в нагласата от Студената война, вярват, че все още са приклещени в битка срещу империалисткия Запад. Но тъй като са от втория по големина град в Русия също така са хора, които страдат от комплекс за малоценност. Това ги прави по-безскрупулни от другите като тях от Москва. Това се наблюдава още от първите дни на ерата на Путин, още докато беше заместник-кмет на Санкт Петербург. Тогава той и съюзниците му от КГБ се обединиха с организираната престъпност, за да поемат властта над икономиката на града. Другите в Москва са били доста шокирани от тактиката, те не биха паднали толкова ниско. Но за съжаление виждаме как се повтарят тези тактики и в президентството на Путин. Сега си проличава още по-ясно в това колко агресивно действа в Украйна.

– Защо според Вас Путин толкова пъти се връща към вечерта в Дрезден през 1989 г., когато тълпата нахлува в управлението на КГБ?

– Ами за Путин това е момент на истинско унижение. Той е вярвал в империалистката идея, искал е Съветският съюз да стане велика империя, но след падането на Берлинската стена, той е бил заключен със своите другари във вилата на КГБ в Дрезден. Опитвали се да горят документи, за да се уверят, че протестиращите отвън няма да успеят да ги намерят.

Искали подкрепления от близката съветска военна база, но, когато се обадили, им казали „Вижте, нищо не можем да направим без одобрението на Москва, а Москва мълчи“. Тези думи са се запечатали в съзнанието на Путин завинаги. Не е можел да повярва. Казвал е, че изглеждало сякаш са сдали всичките си позиции в Европа, искал да бъде предложено нещо различно, но нищо такова не се случило. Просто го изоставили и си тръгнали. Това според мен тормози Путин и оттогава винаги се е стараел да възстанови позицията на Русия като на империя.

– Това поколение агенти, от онази нощ в Дрезден, става управляващата класа на Русия, но интересен въпрос е този за "спящите" агенти в източна Европа. Как са вербувани и активирани отново след толкова много години?

– Дори когато Путин е работел като агент на КГБ в Дрезден сме виждали някои от хората около него как подготвят нещата. Виждали са, че е било свършено с комунистическия блок, че няма да издържи, защото плановата икономика не може да се съревновава със Запада, нито финансово, нито военно. Знаели са, че нещата ще се променят. Тогава се появява един известен агент на Щази – Мартин Шлаф, който получава десетки милиони германски марки в договори за построяване на фабрика за твърди дискове, в близост до поста на Путин.

Такава фабрика така и не била построена, десетки милиони германски марки били прехвърлени към фирми в Сингапур, Лихтенщайн и др., всичките, контролирани от бивши офицери на Щази. Парите са били отклонени, знаем го от разследвания на Бундестага. Това показва, че мрежите са били запазени. След встъпването в длъжност на Путин като президент, Мартин Шлаф и други около него се появяват отново като ключови играчи в търговската империя на Газпром в Централна и Източна Европа.

– Знаете ли, четейки Вашата книга за офшорни сметки, фалшиви бизнеси, скритите мръсни пари - всичко това звучи толкова познато и сътносимо към зората на демокрацията в България. Как се появяват тези неща в днешно време?

– Да, в края на 80-те КГБ използват мръсни пари, за да финансират дейностите си за влияние в целия комунистически блок и на Запад. Путин и хората му използват сходни тактики, но сега, откакто руската икономика премина към пазарна такава, цените на нефт и газ скачат главоломно, съответно те разполагат със стотици милиарди долари, а и структурите, които могат да използват, са много по-сложни, много по-напреднали. Видяхме някои от разкритията от Панамските досиета и други, където се разкриват купища офшорни компании, които могат да бъдат използвани за наливане на пари в политическите ни системи. Това беше една от целите, когато Путин и хората му поемат контрол върху руската икономика. Първо, искат да контролират паричните потоци, за да закрепят хватката си върху политическата система в страната, а след това да използват парите да насочват потоци към нашите системи, за да корумпират и подкопават демокрациите ни.

– Катрин, говорейки за тези времена, защо Виена и Австрия са били или още са толкова магнетични за мръсните пари на посткомунистическото бъдеще?

– Знаете, Виена винаги е била кръстопът между Изтока и Запада и в края на Съветския съюз един от съюзниците на Путин е бил особено активен там. Той понастоящем е ръководител на Газпромбанк, която е още един ключов елемент от финансовите машинации на режима на Путин. Казва се Андрей Акимов. Доколкото разбирам е бил на висша позиция в съветската Служба за външно разузнаване. Бил е и ръководител на една от съветските държавни банки – Донау Банк, която изглежда е била използвана за прехвърляне на пари на КГБ към Запада. Винаги е бил събирателен пункт на интереси на КГБ. Виждали сме и много хора, близки до режима на Путин, до структурите на КГБ, като Мартин Шлаф, агентът на Щази, когото споменах по-рано, както и други, като Дмитрий Фирташ, който в общи линии е търговец на газ, използван за подкопаване и корумпиране на про-западни лидери в Украйна далеч преди да се стигне до ситуацията, в която сме в момента.

– Междувременно Обединеното кралство, както и много други държави в Европа, приветстват капитал от места като Русия и то с отворени ръце през последните 20 години. Какво е обяснението Ви?

– Знаете ли, на запад бяхме много наивни. Мисля, че бяхме незаинтересовани и малко арогантни, даже доста арогантни, ако трябва да съм честна. След края на Студената война, повечето западни лидери просто се отпуснаха. Един бивш агент на КГБ ми каза: "Знаеш ли, американците са много наивни, като дечица са – вярват, че ако казваме, че сътрудничим, наистина сътрудничим, но всъщност не е така, крием си юмрука зад гърба".

Американците и изобщо Западът наистина вярваха, че няма какво да направи Русия след разпада на СССР освен да се присъедини към и интегрира в западния ред, основан на правила. Затова особено Лондон отвори широко обятия за всички руски пари, дори след като Путин, бивш агент на КГБ, става президент, защото хората вярваха, че колкото повече руски пари идват в Лондон, колкото повече руски фирми се търгуват на борсата там, толкова по-добре щеше да бъде, защото руските компании ще трябва да спазват нашите стандарти за управление. Но бяхме забравили, че нашите стандарти за управление всъщност не са чак толкова строги. След като Путин идва на власт и започва да контролира икономиката, чрез тесния си контрол над правораздавателните органи, всички тези уж независими олигарси му стават верни и изпълняват разпоредбите му, за да си опазят богатството. Наистина не разбирахме, че част от тези пари, идващи към Лондон, може да имат някаква цел и биха могли да се използват за подкопаване на демокрацията и институциите ни, защото милиардерите, идващи в Лондон, трябва да изпълняват командите на Кремъл, за да опазят богатството си.

– Предвид това, един цитат от книгата Ви – разговаряте с руски банкер и той казва: "Ние вярвахме в западните ценности, но се оказва, че всичко зависи от парите и всички тези ценности са просто двуличие"...

– Да. За съжаление не сме изпълнявали нашите стандарти. Когато Съветският съюз се разпада, много хора в Русия вярват в мечтата за Запада, че наистина се застъпваме за ценности като справедливост, вярвали, че това е истинско! Но за съжаление Путин виждал много добре, след като поема властта над Кремъл, че понякога старанието за печалба подкопава тези стремежи. Той много ясно го виждал, когато погазвал върховенството на закона, за да превземе най-голямата нефтена компания в държавата, ЮКОС. Хората в американското и други западни правителства казвали "Това ще повлияе лошо на инвестиционния ви климат", но не е било така, защото всички западни компании, банкери и петролни компании се редели на опашки за сделки с Кремъл, защото всички искали част от печалбите, всички искали да бъдат на страната на печелещите. Путин осъзнава тази слабост в системата ни, голяма част от западното статукво е просто алчно и това позволява на него и хората му, щом поемат контрол над тези парични потоци, да подкопаят и отслабят демокрациите ни.

– Вие и издателството сте били обект на редица дела, свързани с книгата, от петима олигарси и руската държавна нефтена компания. Как оцелява книгата Ви след всичко това?

– Не съм сигурна как успяхме да оцелеем. Наистина, през 2021 година беше доста страшно. Един след друг, тези петима руски олигарси и кремълската нефтена компания Роснефт започнаха да завеждат дела срещу нас. Първи беше Роман Абрамович, магнатът, близък до Путин – известен с близките си отношения с него. След това последваха бързо и останалите. Не бях сигурна дали издателството, Harper Collins, ще успее да устои дори само на едно дело, заведено от един от най-богатите хора на света, Роман Абрамович, да не говорим за още пет дела. Но хората в издателството бяха много смели, имаха отлична правна защита. Стигнахме до предсъдебните заседания и делото, заведено от Роснефт, кремълската нефтена компания, не беше допуснато до разглеждане. Делото на Абрамович също бе преценено за преувеличено, поне отчасти, така че успяхме да постигнем споразумение, с което направихме съвсем дребни изменения, без да променяме наратива. Всички тези милиардери се отдръпнаха и наистина, оттогава, всички те са санкционирани от Обединеното кралство и ЕС.

– Някои от „Хората на Путин“, както ги наричате в книгата, са известни в България, като например господин Малофеев, Якунин и др. Какво бихте казали на българските читатели – нека завършим с този въпрос? Какво бихте казали на читателите на книгата Ви в България?

– Бих казала, че трябва да са наясно с руските милиардери, които носят пари. Защото да, хора като Константин Малофеев, Владимир Якунин са известни като дългата ръка на Кремъл. Тяхната цел е да се опитат да контролират българската политика, да подкопават подкрепата за Украйна сега, биха искали да създадат собствени сфери на интерес и наистина, Владимир Якунин – разговарях с него обстойно за книгата – той съвсем откровено ми разказа, че когато проповядват идеалите на консерватизъм и семейни ценности в опит да спечелят политическа подкрепа в държави като България, това е просто параван на дълговечната битка за геополитическо влияние. Те не вярват в това, но го използват, за да спечелят на своя страна сърца и умове, да придобият политическо влияние, за да прокарват своя империалистки дневен ред.