Турската военна офанзива срещу кюрдските военни формирования в Сирия се превърна в световна тема №1 тази седмица. Над 200 хиляди души са напуснали района на сраженията само за няколко дни. Преди часове най-малко 750 джихадисти от ДАЕШ („Ислямска държава”) са избягали от кюрдски затвор, който е бил оставен без надзор в резултат на военните действия.
Кюрдите са четвъртата по численост етническа група в Близкия Изток. Въпреки обещанията, които получават след разпадането на Османската империя и по-специално след Първата световна война, така и не се създава независима кюрдска държава.
Днес между 25 и 35 милиона кюрди живеят в границите на Турция, Сирия, Ирак, Иран и Армения.
Кюрдските сили, в които традиционно се вливат и много жени войници, са тези, които с американска подкрепа изтласкват джихадистите от „Ислямска държава" в Североизточна Сирия. Те установяват контрол над територия, близо до границата с Турция, което създава предпоставки за конфликт.
Хунар Ахмад е репортер на телевизия Rudaw. Той доби световна известност през 2015 г., когато с камера и микрофон влезе на територията на „Ислямска държава". След това в продължение на месеци следваше кюрдските бойци в Сирия при сраженията им с терористите от ДАЕШ. В петък Хунар оцеля като по чудо, след като екипът му попадна в ракетен обстрел, близо до границата между Турция и Сирия.
Специално за рубриката „Роуминг" на „120 минути” най-известният кюрдски военен кореспондент Хунар Ахмад даде ексклузивно интервю от епицентъра на събитията - Камишли, провинция Хасака, Сирияа.
- Каква е ситуацията в момента сред кюрдите в Сирия и какви военни действия се водят в страната?
Ситуацията е нестабилна. Турският въздушен обстрел продължава в пограничната зона, в районите, където се осъществява атаката на турската армия и свързани с нея военни формирования.
До този момент има повече от 20 загинали и 80 ранени, повечето от които цивилни, включително две деца, загинали вследствие на турските бомбардировки в градовете Камишли, Саритани и в други райони от пограничната ивица между Турция и Рожава по сирийската граница.
Започната от Турция военна операция в пограничната зона е под наименованието „Извор на мира". Но по-правилно би било тази операция да бъде наречена „Извор на кръв". Защото турското правителство при въздушния си обстрел на съседните села около Тел Абяд, Саритани, по границата в Камишли и в други райони взема целенасочено на прицел цивилните. Турското правителство не прави разлика между цивилните граждани и въоръжените формирования, разположени по бойните фронтове. Така че по-правилно е операцията да се нарича „Извор на кюрдска кръв в Сирия".
- Чувствате ли се предадени от американците? Все пак вие изнесохте основната битка срещу „Ислямска държава".
Разбира се, съществува усещането, че Америка предаде кюрдите. Но не само Америка. Преди година Русия предаде кюрдите в Африн, защото в Африн бяха дислоцирани руските военни части. Преди година, когато беше атакуван Африн, правителствените части, всъщност руските части се изтеглиха и Турция дойде, атакува тези райони и овладя Африн.....
По време на тези битки бяхме свидетели как руските части се изтеглиха от два пункта, които контролираха, и това показа, че на турското правителство и верните му части се дава зелена светлина да окупират тези райони в Североизточна Сирия. Та хората в Североизточна Сирия имат това усещане, аз като кюрд имам това усещане – че Америка не застана на наша страна във войната против въоръжените протурски групировки. Кюрдите във войната си с ИДИЛ – само в Рожава, в Сирия, дадоха в жертва единадесет хиляди загинали и още хиляди ранени.
Ако ги нямаше кюрдите, нито американското правителство, нито военните части, разположени там, на място, нямаше да могат да приключат с ИДИЛ. Но това усещане го има у всеки кюрд – ние дадохме жертви, но международната общност – не само американците, а международната общност, Великите сили предадоха кюрдите, защото ако не бяха кюрдите, ИДИЛ щяха лесно да стигнат в Европа, защото границите пред тях са отворени.
За броени часове ИДИЛ установяваха контрол над Рамади, над Мосул, а освен Ирак и над много райони в Сирия. Ако не бяха кюрдските военни формирования там, на място, ИДИЛ щеше да стигне до съседни региони и държави и това щеше да бъде много опасно - за международната общност и особено за Близкоизточния регион.
- Как ще отговорят кюрдските командири. И какъв е потенциала за избухване на по-голяма война?
Да, кюрдите в Сирия, Ирак, Турция, Иран – наличните им сили, като пешмерга в Ирак или Въоръжените сили на Демократична Сирия сили в Рожава, са в готовност и казват: „Ние продължаваме”. Ние се борим се за своето право в Ирак, Сирия и другаде. Защото четирите държави, които назовах, не желаят кюрдска държава, не желаят кюрдско знаме да се развее над никоя педя от тези територии. Особено турското правителство, което казва: „Ние ще сложим край на кюрдския анклав в Североизточна Сирия”. Защо? Според техните думи това били терористични формирования.
Не бяха ли точно тези формирования, които воюваха срещу ИДИЛ в продължение на последните четири години и дадоха единайсет хиляди загинали – във всички райони – Дейр аз-зор, Манбидж, Ракка и по другите места. Как така в сегашния момент Въоръжените сили на Демократична Сирия станаха ИДИЛ? Турското правителство каза, че няма разлика между ИДИЛ и формированията, разположени в Североизточна Сирия! Защо?! Към настоящия момент повече от 10 хиляди бойци от ИДИЛ се намират в затворите в Североизточна Сирия. А над 73 съпруги и деца на бойци от ИДИЛ са в бежанския лагер Ал-Хол, под контрола на Въоръжените сили на Демократична Сирия.
- Очаквате ли кюрдска бежанска вълна към Европа?
Със сигурност ще има вълна от бежанци към Европа. Разговарял съм с хора тук, в Камишли, те казват: „Ще отидем в Кюрдистан и оттам – в Европа". Хората тук вече смятат, че животът губи смисъл, защото турската авиация бомбардира непрекъснато кюрдските райони, местата, където са жилищните квартали на хората. Затова възнамеряват да се отправят към Кюрдистан и оттам – за Европа. А турското правителство казва: „Ако Великите сили, Европа и другите не ни дадат зелена светлина да влезем в Североизточна Сирия, ние ще отворим пред бежанците вратите към Европа”. Сценарият е същият. Ако турската офанзива срещу Рожава продължи, ще има вълна от бежанци от тези кюрдски райони към Европа.