Докато парламентът решава как да бъдат разпределени милиардите в държавния бюджет, остава въпросът – как се случва така, че директор на губещо държавно предприятие получава над десет пъти по-висока заплата от служителите си. Или съдия с 10 дела годишно взима колкото свой колега с 50. Какви формули стоят зад тези учудващи държавни заплати?
Месец юли. Пощаджийката Таня привършва работа в селската поща на Горна Бешовица, община Мездра. Сякаш тук времето е спряло. Картината е като отпреди поне 20 години. За хората в селото обаче пощата означава живот.
Свързана новина
„Ако я няма пощаджийката в селото, само едно ще ви кажа – селото е умряло, защото тук 90% от хората са пенсионери над 70 години. И ако я няма пощаджийката да раздава пенсиите, да носи писмата и вестниците, няма кой да мине оттук. Няма кой. Разберете го това нещо“, казва Цветан Бойканов от село Горна Бешовица.
Такова е значението на пощата за повечето малки населени места у нас. През нея минават сметките за ток, вода, отопление, помощите, а доскоро – обмяната на стотици хиляди левове в евро. И на над 90 процента от българските стотинки в евроцентове. Всичко минава през ръцете на пощаджийката.
„Тя ти удържа за ток, вода и каквото остане за хлебеца, си го взимаш. Не ходиш някъде да се редиш на опашка да плащаш ток, на друго място да се редиш да плащаш вода. И специално Таня обслужва три села. Ходи в Камено поле, когато са в отпуска, но работи и в Долна Бешовица, и в Кален. Така че затворят ли ни пощата, ни остават само гробищата“, казва Иван Христов от селото.
Малката селска поща е под управлението на централната поща във Враца. Тя пък е една от 28-те областни пощи в България. Нейният ръководител е сред хилядите, които през март надигнаха глас, че изнемогват и едва свързват двата края заради ниски заплати.
„Около 650 евро за пощальоните, 680 евро за касиерите и служителите. Плюс 51 евро ваучери за храна, които не се облагат. За осемчасов работен ден се изплащат 51 евро ваучери“, казва Малинка Михайлова, ръководител на централната поща във Враца.
На този фон заплатата на изпълнителния директор на „Български пощи“ е десетки пъти по-висока. До март тя е 7600 евро, съобщи тогавашният служебен министър на транспорта и съобщенията Корман Исмаилов, т.е. близо 14 900 лв.
„Това аз не мога да го коментирам. Даже просто до този момент никога не съм се интересувала нито как се формира, нито какво получават и не е моя работа“, казва Малинка Михайлова.
А сега – през юли, проверка на bTV стигна до числото 19 386 лв. директорска месечна заплата в пощите. Това е сметката според специална формула по Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия.
Той е приет от Министерския съвет още през пролетта на 2020 г., когато изчисленията са правени в левове. Заплатата на директора се изчислява с точки по няколко показателя. Всяка точка носи пари, колкото за една и половина минимални работни заплати, казва правилникът, т.е. по 1819 лв. за точка.
Първият показател е стойността на сградите, земите и другите активи на „Български пощи“, а той носи 4 точки, четем в таблица на „Български пощи“ за последното тримесечие на миналата година. Вторият показател е броят работещи в държавната компания. В пощите те са около 7230 и носят други 4 точки.
Третият показател е финансовият резултат на пощите, който за края на миналата година е донесъл още 2 точки. Четвъртият показател е средната добавена стойност на всеки един служител към „Български пощи“ и той дава още 2 точки. Последният критерий е погасяването на задълженията на дружеството в срок, който за края на миналата година дава 2 точки, сочат данните.
Или общо 14 точки от всички 5 показателя определят шефската заплата в „Български пощи“ за края на миналата година, виждаме в таблицата. Като умножим 14 по сумата на една и половина минимални заплати, получаваме 22 617 лева месечна заплата на изпълнителния директор. Според закона обаче: „Размерът на възнаграждението на изпълнителния директор не може да надхвърля осемнадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата“.
Така изпълнителният директор на „Български пощи“ следва да е взел тавана по закон – 19 386 лв. месечно. Попитахме „Български пощи“ това ли е актуалната месечна заплата на изпълнителния им директор Здравко Янакиев, но оттам отказаха да дадат конкретен отговор.
Уточниха само, че възнагражденията на ръководството в пощите се разпределят между 10 души – петимата членове на Съвета на директорите, сред които е и изпълнителният директор, както и петима членове на Одитния комитет, назначени от министъра. За 2024 г. общият размер на тези възнаграждения е 670 хил. лв., сочи годишният финансов отчет на компанията.
„Аз се интересувам за моята заплата и за заплатата на хората. Смятате ли, че те трябва да се повишат? Трябва, да. Трябва. Защото при нас има много хора, които са пенсионери, и в един момент те ще си тръгнат, а ние не можем да намерим млади кадри с тези заплати“, казва Малинка Михайлова.
След масовите протести на служителите през март държавата отпусна средства за увеличение на заплатите. На пръв поглед то е от 17,6%. Реално обаче 12,6% от увеличението са само корекция, след като от 1 януари държавата увеличи минималната работна заплата на 620,20 евро.
Свързана новина
Това завари хиляди служители на „Български пощи“ с по-ниски заплати и наложи на дружеството да ги увеличи до новия минимум. Едва след това дойде реалното увеличение от 5%. Така заплатите на тези служители вече са 651,21 евро, обясни синдикалистът Сабина Лазарова.
„Около 2500 души взимат под 1400 лева към момента, което, съгласете се, не е сума, достатъчна за служителите. Това е въпреки увеличението“, казва Сабина Лазарова от Синдикалната федерация на съобщенията към КНСБ.
Свързана новина
А ето и финансовите резултати на „Български пощи“ по години. През 2022 г. дружеството отчита загуба от около 67 млн. лв. През 2023 г. загубата е около 34 млн. лв. През 2024 г. пощите излизат на печалба от 738 хил. лв., а през 2025 г. отново приключват годината със загуба от близо 12 млн. лв.
Според компанията загубите се дължат на нарасналите възнаграждения, по-високата минимална работна заплата, инфлацията, цените на горивата и външните услуги. Синдикалистите добавят и още една причина – натрупани системни забавяния на плащания за различни услуги, които държавата поръчва на пощите.
„Говорим за универсалната пощенска услуга, за изплащането на пенсии, социалните плащания, административните услуги и т.н. Затова е много важно тези разходи да бъдат компенсирани навреме“, казва Сабина Лазарова.
А липсата на пари става причина и за лоши условия на труд.
„Това са стари сгради, в които инсталациите вече гърмят. Отделяме ежегодно смешни средства, правим козметични ремонти. Даже на много места нашите хора си ги правят сами, без да чакат да им изпратим материали или някаква помощ. По простата причина, че почти през цялото време се намират там и искат да им е по-чистичко. Основното е това, че ние нямаме средства“, казва Малинка Михайлова.
„Така се случва при нас, че тези средства, които сме похарчили през 2020 година, ги получаваме през 2024 година от правителството и те вече не са същите, каквито са били през 2020 година. Това са хора-бойци. В „Български пощи“ работят хора-бойци“, добавя тя.
В това време друго едно съсловие на издръжка от държавата търпи критика за несправедливо разпределяне на заплатите, макар и на съвсем друг принцип. Става дума за заплатите на съдебната власт.
Анализаторът от Института за пазарна икономика Иван Брегов изтъква факта, че съдии и прокурори от цялата страна получават еднакво висока основна заплата, въпреки че някои от тях са в пъти по-натоварени от другите.
„Един върховен съдия получава основно възнаграждение от 4874 евро, към него трябва да добавим по 2% за всяка година прослужено време, което може да достигне 40% от възнаграждението“, казва Иван Брегов, ръководител на правна програма на Института за пазарна икономика.
Или ако един такъв съдия или прокурор има 20 години стаж, той ще вземе над 6830 евро заплата месечно. Това обаче далеч няма да е цялата сума.
„Следващото ниво е апелативното, където 4032 евро е основното възнаграждение. Към него отново добавяме възнаграждението за прослужено време. Освен това структурата на всяка съдийска, прокурорска или следователска заплата включва до 5% за ранг. Има фиксирани суми – 258 евро месечно за първи ранг, след това 354 и 397 евро“, казва Брегов.
По думите му това се отнася както за съдиите, така и за прокурорите.
„Проблемът не е, че възнагражденията са твърде високи. Проблемът е друг. На окръжно и на административно ниво има съдилища, например в Търговище, Разград, Смолян, където има под 10 дела на месец. Когато един съдия гледа, да речем, в София 30 дела, а друг съдия гледа 10 дела, според вас трябва ли възнаграждението им да бъде еднакво?“, коментира Иван Брегов.
В последния проектобюджет за съдебната система са заложени 762 млн. лв., което е ръст с 10% спрямо досегашния.
„92% от бюджета на съдебната власт отива за възнаграждения. Представете си го като едно гише, на което някой поставя 762 милиона лева и те изчезват. След това не остава почти нищо. Няма дългосрочно планиране за това кое се нуждае от капиталов ремонт и как да бъдат спестени средства“, казва Брегов.
И още една отдавна надигнала се критика за несправедливо заплащане – това на шефовете на някои силно задлъжнели държавни болници.
По данни на Министерството на здравеопазването от юни, директорът на държавната болница „Иван Киров“ например получава над 14 хил. евро месечно, а лечебното заведение има задължения за над 5 млн. евро.
Директорът на „Пирогов“ пък взема над 12 хил. евро при дългове на болницата от над 41 млн. евро. Ръководителят на „Майчин дом“ получава около 10 хил. евро месечно, сочат данните, а лечебното заведение има задължения за 11 млн. евро.
Директорите на държавните болници „Св. Екатерина“ и „Александровска“ получават над 8 хил. евро месечно, докато болниците им имат съответно 28 млн. и над 60 млн. евро задължения.
Работещите в пощите, хората от съдебната власт и някои медицински кадри са само част от държавните служители, чиито възнаграждения продължават да предизвикват спорове. Дали и как управляващите ще ги решат – предстои да разберем.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
