ЦРУ с предупреждение: Русия подготвя нови атаки с дронове срещу 3 европейски страни

Русия подготвя нови атаки с дронове в Европа, но този път целта ще бъдат средиземноморски държави, предупреди американското разузнаване. Службите са събрали информация за плановете на Кремъл за ескалация и са я споделили с няколко европейски правителства, пише El Mundo.

„Те ще използват дронове, изстреляни от морето, скрити в товарен контейнер. Това изобщо не е трудно“, обяснява източник, близък до литовското Министерство на отбраната, пожелал анонимност.

Москва отдавна предупреждава Запада

Обосновката за подобна ескалация е на дневен ред от известно време. Москва многократно е заявявала, че доставките на оръжия, разузнавателна информация и военни съветници за Украйна превръщат западните държави в участници във войната и в легитимни цели.

Досега Русия действа под т.нар. „праг на войната“, като по този начин избягва действия, които биха могли да предизвикат координиран отговор на НАТО. В същото време тя засили кампанията си за саботаж срещу цели в държави, подкрепящи Украйна, както и отделни инциденти, които изглежда са предназначени да тестват границите и да измерят реакцията.

Първата ескалация настъпи, когато преди година 19 дрона, летящи без боеприпаси, навлязоха в полското въздушно пространство. Големият повратен момент беше неотдавнашният инцидент с въоръжени дронове на летището в Лайпциг, който германските власти приписват на руското разузнаване.

„Гербера“ може да бъде използвана за атаки

Литовските власти вече знаят дори какъв тип дронове биха могли да използват руснаците срещу Испания, Франция или Италия. Става дума за „Гербера“ - дрон с дължина около два метра, размах на крилата 2,5 метра и тегло до 18 килограма.

Той може да развива скорост около 160 километра в час, а обявеният му максимален обсег е 600 километра, като той зависи от експлозивния товар и други фактори, например вятъра.

Товарен кораб може да превозва няколко такива дрона, а те могат да бъдат изстреляни много по-лесно от „Шахед“ или „Геран“, които са значително по-големи.

Изстреляни на 200–300 километра от брега, дроновете биха летели между около час и 15 минути и два часа в зависимост от действителната им скорост. Малкият им полезен товар не би могъл да унищожи голямо съоръжение, но би могъл да предизвика пожар, да повреди оборудване на открито или временно да затвори пристанище или летище.

Целеният ефект може да бъде не само материален, но и политически и икономически.

Предупреждението на ЦРУ

Литва, както и други държави, е била информирана за тази информация малко след мистериозното посещение на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва на 25 август.

Ратклиф пристигна с американски военен самолет, който е спрял в Рига, точно на балтийския фланг на НАТО. Няма публични данни той да е провеждал срещи в Латвия, но дипломатически източници от балтийска държава потвърждават, че са знаели предварително за посещението, а по-късно са били информирани за съдържанието му.

„Уолстрийт джърнъл“ и „Политико“ съобщиха, че Ратклиф е отишъл в Москва, за да предупреди Русия срещу евентуална атака или провокация срещу НАТО.

Според източници, запознати с предупреждението, правителствата на Испания, Франция и Италия също са били информирани, че Русия подготвя възможна операция с дронове срещу една от тези държави.

Предупреждението съвпада с необичайната реакция на Еманюел Макрон. След като свика Съвета по отбрана на 16 септември, два дни по-късно той покани в Елисейския дворец лидерите на всички партии и кандидатите за президентските избори през 2027 г.

Няколко анализатори в областта на отбраната, с които е разговаряно, потвърдиха, че са запознати с доклад на ЦРУ, разпространен сред европейските външни министерства. По думите им докладът описва много подробно евентуалната атака и французите са му придали значителна тежест.

Защо Испания, Франция или Италия?

И в трите държави през 2027 г. предстоят кампании и избори, а там действат радикални сили, които биха могли да се възползват от страха и умората от войната в Украйна.

Особено във Франция и Италия съществуват връзки или позиции, които са ясно съобразени с интересите на Кремъл.

Само вчера левият кандидат Жан-Люк Меланшон свърза засилването на руската заплаха в Европа с „дългобойните атаки“ на Украйна срещу руска територия.

Кийр Джайлс, британски анализатор, специализиран в руската военна стратегия и работил за Академията по отбрана на Великобритания, предупреждава, че отдалечеността на Испания от руската граница не гарантира нейната сигурност.

„Не е задължително да бъдат атакувани държавите на фронтовата линия. Целта ще бъде там, където е най-слабото място на Европа“, казва той.

Сред потенциалните уязвимости той посочва „държави като Великобритания или Испания, които не са инвестирали в интегрирани системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, адекватни на руската заплаха“.

Какво може да постигне един дрон?

Основната цел на операция с използването на „Гербера“, изстреляни от товарен кораб, не би трябвало да бъде причиняването на мащабни разрушения.

С експлозивен товар от около четири или пет килограма дронът би бил по-подходящ за временно спиране на работата на летище, предизвикване на пожар, прелитане над военен обект или демонстриране, че Русия може да достигне европейския тил.

„Русия наблюдава къде всяко действие би имало най-голям ефект заради липсата на устойчивост, гражданска защита и политическата уязвимост“, казва Джайлс.

По думите му изборът на цел се основава на „уравнение, което непрекъснато се променя“ – Москва изчислява къде може да постигне най-голям резултат с рисковете и ресурсите, които е готова да поеме.

Русия вече е тествала изстрелване на дронове от кораби

Идеята за изстрелване на дронове от море срещу НАТО беше предложена от украинското издание „Дефенс Експрес“ още преди година: „Гербера“, превозвани от танкери от т.нар. „сенчест флот“ и изстрелвани с катапулти от международни води.

„Руската федерация вече е практикувала изстрелването на безпилотни летателни апарати от кораби. Например през 2020 г. ZALA – руски производител на дронове, свързан с оръжейния консорциум „Калашников“ – проведе демонстрационни изстрелвания, при които дронове бяха пускани от движещ се плавателен съд.“

През октомври 2024 г. Русия поднови тези експерименти от почти неподвижна морска платформа.

Освен тези маневри, в Балтийско море вече е имало тревожен инцидент. През февруари шведска военноморска част е засякла дрон, излетял от руския разузнавателен кораб за радиоелектронно разузнаване „Жигулевск“ в протока Йоресунд.

Швеция е заглушила устройството и е определила полета като нарушение на въздушното ѝ пространство. По това време френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“ се намирал в Малмьо. Дронът е останал на повече от 10 километра от него и не е бил идентифициран.

А на 14 септември руски военен кораб е изстрелял две аварийни сигнални ракети срещу датски военен хеликоптер, извършващ рутинно наблюдение в международни води в Балтийско море.

„Руско лекарство срещу френската арогантност“

В руските военни среди южният фланг на Средиземноморието вече се представя като потенциален начин за заплаха срещу Франция, като дори се разпространява списък с възможни цели.

На 19 септември, само ден след срещата, свикана от Макрон, влиятелният канал в Telegram „Рибар“ публикува карта на Средиземноморието под заглавие „Руско лекарство срещу френската арогантност“.

В текста се описва доставката на дронове „Геран-5“ в Алжир и се посочва, че те биха могли да достигнат до самолетни заводи, военни бази, атомни електроцентрали и нефтохимически комплекси в Южна Франция.

„Впечатлението, което руснаците искат да създадат, е тяхна собствена „Паяжина“, обяснява литовският източник, като се позовава на зрелищната операция, при която Украйна е скрила дронове в товарни контейнери, превозвани от руски камиони без знанието на шофьорите, и ги е освободила близо до руски военни летища, за да унищожи редица самолети.

Разузнавателни източници от балтийските държави свързват засилената руска агресия с щетите, които украинските атаки нанасят на руския енергиен сектор.

Целта: натиск върху Европа

Неотдавнашното засилване на руската саботажна дейност има няколко цели: да намали подкрепата за Украйна, да посее разделение в НАТО и да разтревожи европейската общественост.

Полша също получава подобна информация. Премиерът Доналд Туск предупреди за възможни руски атаки с дронове или ракети срещу държави, подкрепящи Украйна, и отбеляза, че страните вече са демонстрирали способността си да спират подобни операции или да установяват извършителите и техните поръчители.

Литовският външен министър Кестутис Будрис предупреждава: „Русия няма да се скрие. Просто трябва да избегнем последствията.“

„Гербера“ може да бъде пренасяна в товарен контейнер

Размахът на крилата на „Гербера“ е малко по-голям от обичайната вътрешна ширина на товарен контейнер. Дронът може да бъде превозван със свалени или сгънати крила или да бъде поставен диагонално и подготвен за изстрелване на палубата.

Такива дронове вече са летели във въздушното пространство на ЕС. Неотдавна край полското крайбрежие беше открит „Гербера-2“ – вариант на руския дрон, който е носел осколъчна бойна глава с детонатор и около четири килограма експлозив.

Този инцидент обаче не е бил свързан с изстрелване от кораб. Вероятно дронът е пристигнал от Калининград през Литва.