България отново ще може да изнася гориво за Европейския съюз и страни извън него, реши окончателно парламентът след почти едногодишна забрана.
Тя беше въведена миналата есен, когато още не беше ясно дали „Лукойл Нефтохим“ ще получи разрешение от Съединените щати и Великобритания да работи.
Под забрана за износ попаднаха основно дизелът и керосинът, преработвани в бургаската рафинерия. Затова и депутатите спориха дали крайната цена, когато зареждаме дизел на бензиностанцията, ще е по-ниска или по-висока.
„Предприемате този рисков ход, който може да доведе до допълнително поскъпване“, каза Мартин Димитров от „Демократична България“.
„Съобразили ли сте наистина количествата горива, необходими за българския пазар, защото виждаме, че поне по линия на цената нещо не се справяте“, коментира Александър Иванов от ГЕРБ.
„Когато се въвеждаше през ноември месец тази забрана, тя се въведе с мотива, че ще свали цените на горивата в България. Сега я отменяте с мотив, че това ще свали цените на горивата в България. Нещо се обърквам кой от ходовете сваля цените на горивата“, каза Димо Дренчев от „Възраждане“.
„Решението, което взимаме, е пазарно, то няма да има абсолютно никакъв ефект върху цената на дизела и ако има такъв, то ще е в посока надолу“, заяви Слави Василев от „Прогресивна България“.
От Министерството на икономиката обявиха, че има излишък от 50 000 литра дизелово гориво, което може да се продаде зад граница. Опозицията отново попита какво общо има това с цената, на която зареждаме.
„Ако дизелът не се прави от морска вода, а случайно се прави от петрол, може би цената на петрола има някакво отражение върху цената на дизела“, каза Асен Василев, председател на „Продължаваме промяната“.
„В глобалната икономика такива ограничителни мерки вършат някаква работа за някакъв определен период“, коментира Георги Григоров от „Прогресивна България“.
Ембаргото падна само с подкрепата на „Прогресивна България“.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google






















