След седем атаки срещу товарни кораби в близост до Румъния и България през миналия месец НАТО обяви, че ще разположи морски патрулни самолети, радари и дронове, за да укрепи източния си фланг в Черно море.
Само три дни по-късно, на 23 октомври, друг кораб беше поразен непосредствено извън румънските териториални води. А миналата седмица гръцки контейнеровоз беше потопен от морски дронове в изключителната икономическа зона на България.
Продължаващите атаки показват как ескалиращата морска война между Русия и Украйна се превръща в сериозно предизвикателство за НАТО в Черно море, оставяйки крайбрежните държави членки, сред които Румъния и България, изложени на нарастващи рискове.
Военни анализатори заявиха, че почти не се съмняват в руския произход на атаките. Според компанията за морска сигурност Ambrey дронът, заснет при последния удар, прилича на руски модел.
„Мисля, че това безспорно е ескалация“, заяви Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в базирания в Лондон Кралски институт за обединени служби (RUSI).
Русия отрича да атакува съседните на Украйна държави с дронове и твърди, че европейските правителства са тези, които допринасят за ескалацията на войната чрез предоставянето на военна помощ на Киев. Руското министерство на отбраната не е отговорило на запитването за коментар, отправено от Ройтерс.
Анализатори: Русия проверява докъде може да стигне НАТО
Много от корабите, поразени през октомври, са били на котва в близост до или са плавали към и от важен румънски канал, използван за украинския износ. Един от корабите е бил атакуван в румънски териториални води, а останалите осем - в изключителните икономически зони на Румъния или България.
Юлия Жожа, директор на програмата за Черно море към базирания във Вашингтон Институт за Близкия изток, смята, че при атаките си Русия се съобразява с нежеланието на Запада да допусне по-нататъшна ескалация.
„Става дума за проверка на тези червени линии, при пълното съзнание, че ще направим всичко възможно да предприемем възможно най-ограничени мерки“, заяви Жожа.
Тя направи паралел с навлизанията на руски дронове във въздушното пространство на държави от НАТО през последните години.
Представител на Алианса заяви, че руските действия, целящи да разубедят съюзниците да подкрепят Украйна, представляват сериозна заплаха за сигурността. Той подчерта, че ангажиментът на НАТО да защитава всички свои членове, включително държавите от Черноморския регион, остава „непоколебим“.
Според представителя съществува очевидна необходимост от икономически ефективни средства за противодействие на дронове. Алиансът обаче вече е поел ангажимент да инвестира над 40 млрд. долара в подобни способности през следващите пет години.
Черно море е жизненоважно за търговията и енергийната сигурност
За Румъния Черно море е ключов търговски маршрут, както и районът, в който се намира офшорният газов проект „Нептун Дийп“ (Neptun Deep). Очаква се благодарение на него страната да се превърне в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз през следващата година.
През август морски дрон се е приближил до съоръженията на проекта.
Букурещ обвини Русия в „систематични“ удари срещу цивилни кораби, но се въздържа да посочи извършителя на всяка отделна атака, като изтъкна необходимостта от криминалистични доказателства.
София също не е обвинила пряко Москва, но заяви, че някои от нападенията изглежда обслужват руските интереси.
Атаките се случват в момент, когато Вашингтон преосмисля военното си присъствие в Европа, насочвайки все повече вниманието си към Китай. През миналата година САЩ изтеглиха 1000 военнослужещи от Румъния.
„Това е момент в трансатлантическите отношения, от който Путин вероятно иска да се възползва“, заяви високопоставен румънски представител.
„Вниманието на ЕС и НАТО е важно, а силите им в момента са съсредоточени на север и в Балтийския регион“, добави той.
Докато НАТО засили своето „разширено предно присъствие“ в балтийските държави и Полша, според Жожа Алиансът не е предприел аналогични действия в Румъния въпреки исканията на Букурещ.
„Брюксел и Вашингтон все още изглежда не са решили дали Черно море е изцяло обхванато от ангажимента на НАТО“, коментира тя.
Румънският представител подчерта, че страната спешно се нуждае от зенитни ракети прехващачи и радарни системи за противодействие на заплахите.
Според Жожа ограничената наличност на евтини средства за прехващане, допълнително усложнена от войната в Иран, е един от основните проблеми пред Запада.
Близо 400 плавателни съда са поразени за една година
Рязкото увеличаване на атаките срещу корабоплаването в Черно море сериозно затрудни един от основните маршрути за износ на зърно и петрол от Русия и Украйна.
Според Томаш Алекса, старши анализатор в Ambrey Analytics, двете страни са поразили общо 317 търговски и други плавателни съда в Черно и Азовско море между май и октомври.
Това е над четирикратно увеличение спрямо 74-те плавателни съда, атакувани през предходния шестмесечен период.
Интензивността на ударите се променя в навечерието на петата годишнина от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари.
През третото тримесечие Украйна е извършила 137 атаки срещу кораби, докато Русия е осъществила 92, сочат данните на Ambrey.
През октомври обаче съотношението се е обърнало рязко - Русия е поразила 38 плавателни съда, а Украйна е нанесла пет удара.
Износът на зърно от Русия и Украйна се срива
Пристанищната инфраструктура е сериозно засегната от атаките, а износът е намалял драстично, принуждавайки Русия и Украйна да търсят алтернативни маршрути.
През септември Русия е изнесла едва 300 000 метрични тона зърно през Черно и Азовско море спрямо 4,74 млн. тона през същия месец на предходната година, показват руски данни за износа, с които Ройтерс се е запознал.
Украйна е преустановила дейността на черноморските си пристанища в края на юли заради руските атаки.
Това е принудило Киев да пренасочи товарите към речните пристанища по Дунав, откъдето те преминават през румънския канал Сулина и продължават на юг през румънската част на Черно море.
Въпреки използването на този алтернативен маршрут украинският износ на зърно през пристанищата е спаднал до 810 000 метрични тона през септември спрямо 2,1 млн. тона година по-рано, сочат правителствени данни.
Според Андрий Риженко, военноморски анализатор и бивш високопоставен офицер от украинските военноморски сили, основната цел на Русия остава допълнителното ограничаване на тези обеми. Проверката на реакцията на НАТО е второстепенна цел, смята той.
Зеленски предупреждава за продоволствена криза
Атаката от миналата седмица е извършена в момент, когато министрите на отбраната и висшите военни представители на Румъния, България и Турция - трите черноморски държави членки на НАТО - са се срещнали в София, за да обсъдят ситуацията.
По време на срещата турският министър на отбраната е предупредил Русия и Украйна да се въздържат от нови нападения.
Анкара очаква отговор от Москва и Киев на предложението си за ограничено примирие по море.
Турция контролира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо.
Няколко държави, сред които Египет, Турция и Индия, настояват за прекратяване на военните действия по море, за да се ограничат последиците от нарушенията в корабоплаването на фона на рязкото поскъпване на горивата и зърното в световен мащаб.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в събота, че международният интерес към ограничено примирие нараства.
Русия обаче отхвърля идеята за частично морско примирие с аргумента, че то би предоставило възможност на Киев да си поеме дъх.
Украинският президент Володимир Зеленски също предупреди за нарастващите рискове.
„Всички говорят за дизела и забравят за зърното. След месец-два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза“, заяви той миналия месец.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
