Бесарабски българи живеят без ток и вода в Украйна. Налага се децата им да учат български език в бомбоубежище. Пред камерата на bTV застанаха учители, които разказаха за уроците и как се създават силни хора. 

Село Каменка, Одеска област, е основано от преселници от България през 1814 г. с името Ташбунар. Прекръстено по време на Съветския съюз. Днес за над 75% от населението му майчин език е българският.

Снимка: bTV

Елена Каралаш от Каменка е учител в местното училище. Колекционира стари фотографии на преселническите фамилии, има безценна колекция от над 100-годишни ръчно апликирани типични за бесарабските българи ковьорчета и други платна.

Показва ни колекцията си на светлина от фенерче, защото и етническите българи в Одеска област живеят без ток, без вода, с прекъсващи мобилни връзки заради руските удари по енергийната инфраструктура на Украйна. 

Провеждането на уроци без ток, вода и интернет е безкрайно трудно, понякога невъзможно.

Бесарабските българи преживяват руските атаки по Одеска област, но понасят руски хибридни атаки, идващи от България. Дори от трибуната на българския парламент се разпространява дезинформация, че Украйна забранява българския език.

Снимка: bTV

До 4. клас българският дори е в задължителната програма на училищата, които са избрали българския като майчин език. След това до 11. клас българският е избирателен предмет.

Освен че българският език е в учебната програма на държавното украинско училище в Каменка има и българско неделно училище. Елена ни казва, че преподаването на майчините езиците на всички общности в Украйна се поощрява, а не се забраняват.

Малката Кристина получава голям уплах и стрес от сирените и въздушните тревоги. Затова с майка си Валя стават бежанци в своята прародина и сега са живеят в Каварна. Олга Колот е директор на българското дружество „Иван Вазов“ в град Николаев, Украйна.  

Снимка: bTV

Украинците от Бесарабия виждат познат сценарий в твърдението, че Украйна репресира българите. Същият изфабрикуван сценарий се разпространява за рускоговорящите в Украйна дълги години преди Русия да нахлуе в Украйна, за да спасява рускоговорящите.

На фона на дезинформацията, която разпространяват проруските сили българският език наистина е забранен, но от Русия в окупираните от нея територии на Украйна. Като например Запорожка област, където неделните училища са закрити след окупацията. Етически българи има и в окупирания до скоро Херсон. 

„Спекулации, все повече си мислят хората, че българите там се притесняват и трябва да ги спасяват също като руснаци. Не, това е много голяма глупост. Това е спекулация и не знам защо вярват хората. При нас е български, украински, руски, изобщо никой никога не притесняваше. В нашата област са 23 малцинства, всички си говорят, както искат. Разбира се, че никой никога не притеснява“, казва Олга Колот.

Бесарабските българи пазят българската си идентичност и език, но същевременно ни напомнят, че тяхната родина е Украйна. Децата им учат в бомбоубежища заради войната, а бащите им са на фронта, да защитават страната си.

В щедрата сряда децата правят подаръци за войниците, които защитават Украйна. Помагат и на бежанците, дошли от най-пострадалите райони на страната.

Елена учи децата, че в трудностите се създават силните хора. В бомбоубежището на училището в Каменка, пред дъската с азбуката, децата са длъжни да останат два часа, след началото на въздушната тревога.  

А когато войната свърши, Валя и Кристина, който са бежанци в Каварна, ще се върнат.