Светът преминава през най-опасния период след края на Втората световна война. Това заяви бившият премиер на Турция и дългогодишен архитект на турската външна политика Ахмет Давутоглу в ексклузивно интервю за „120 минути“.
Според него международната система навлиза в епоха на „системно земетресение“, при което едновременно се преплитат няколко глобални кризи.
200 долара за барел. Това е цената, с която заплашиха от Иранската революционна гвардия през седмицата. В отговор, преди няколко дни, безпрецедентно 32 държави се съгласиха да освободят 400 милиона барела от стратегическите си резерви – количество, което покрива четири дни от световното потребление. Каква е позицията на Турция - страната с най-многочислена армия в Европа в рамките на НАТО. Ахмет Давутоглу е бивш министър външните работи и министър-председател на Турция. В началото на новото хилядолетие неговата книга "Стратегическа дълбочина" се разглеждаше в дипломатическите среди като архитектура на съвременната външна политика на Турция.
В последното десетилетие, Ахмет Давутоглу е участвал два пъти в "120 минути".
Последното интервю беше в един от най-драматичните моменти докато той беше министър-председател - дни след свалянето на руски военен самолет от турските ВВС.
Десетилетие по-късно светът отново е на прага на голяма криза.
Ахмет Давутоглу – за Персийския залив, САЩ, Иран, военните заплахи, нашият регион и новата геополитика.
- Професоре, директен въпрос. Ситуацията в момента по-опасна ли е, в сравнение с всичко случило се в последното десетилетие?
- Според мен в момента преминаваме през най-рискования и опасен период. Всъщност, след края на Студената война, имаше много кризи. В последната ми книга, публикувана от "Кеймбридж", предупредих, че идва свят на непрекъснати земетресения. През 1991 година се случи геополитическо земетресение, през 2001-ва преминахме през земетресение на сигурността след 11 септември. Третото беше финансовата криза от 2008-ма, а четвъртото Арабската пролет. След всичко това, ние сме изправени пред "Системно земетресение".
Това е заглавие на статия, която написах през 2017-та, по време на първия мандат на Тръмп, която след това прерасна в книгата "Земетресението в световния ред".
Днес обаче сме изправени не пред една, а пред няколко взаимно преплитащи се кризи. Това е най-опасната ситуация след Втората световна война. Ние знаем кога започна и кога приключи тя. Вече сме в ерата на продължителните конфликти в различни точки на света, които разклащат всички международни норми, организации и геополитически баланси. За да преодоляваме кризи, се нуждаем и от международни норми и институции. В момента нямаме нито едно от двете.
- Само преди два месеца, мислехте ли, че сме на прага на огромен конфликт в Персийския залив и сирени за въздушна тревога ще прозвучат дори и в "Инджирлик", една от най-важните военни бази в региона?
- Всъщност, очаквах го. И предупреждавах, че очаквам бурята да започне. В Турция, в няколко мои парламентарни речи, предупредих правителството ни да бъде подготвено за голяма криза около нас. Всъщност, само два дни преди да започнат преговорите в Оман между Съединените щати и Иран, иранският посланик ме покани и ми предаде послание от президента на Иран Масуд Пезешкиан. Той искаше моето мнение и анализ как трябва да се подхожда към тези ядрени преговори.
Защото, както знаете, през 2010 година аз бях посредник между формата Съединените щати и Иран – когато подписахме споразумението между Турция, Иран и Бразилия. Това беше много важен исторически повратен момент.
Моето предложение – което, както ми каза посланикът, е било предадено на иранския президент – беше те да останат постоянно на масата за преговори и в никакъв случай да не я напускат. Казах им: "Ако напуснете преговорите или се стигне до прекъсване, Израел и Съединените щати ще нанесат удар".
Защо очаквах това?
Защото познавам начина на мислене на елита – нека го наречем стратегически елит, макар че всъщност той изобщо не е стратегически. Във Вашингтон и Тел Авив смятат, че това е повратен момент в историята. В момента дори пиша нова статия – „От геополитика към теополитика“.
Теополитика означава теологическо оправдание на войната. За съжаление, определени про-ционистки кръгове във Вашингтон и около Бенямин Нетаняху вярват, че това е времето на Армагедон. За геополитици или хора със стратегическо мислене това е безсмислица, но това е манталитетът на тези елити.
И аз бях много притеснен. Всъщност всичко започна с Авраамовите споразумения по време на първия мандат на Доналд Тръмп. Стратегическата цел на Израел беше да създаде конфликт между страните от Персийския залив и Иран.
От гледна точка на този начин на мислене, както и на последните военни разгръщания около Залива – сигналите за подобен удар бяха много ясни. Подобна огромна военна концентрация и подобна нагласа трудно могат да завършат без война.
– Професор Давутоглу, един въпрос, свързан с настоящата ситуация. Ако балистични ракети продължат да се насочват към Турция, каква реакция да очакваме от Анкара?
– Следя ситуацията много внимателно. Въпреки че сега не съм на власт, както министърът на външните работи, така и ръководителят на разузнаването – както и много от хората, които прилагат тези политики са мои колеги и приятели. Някои от тях дори са били мои студенти. Затова следя развитието отблизо и с голяма загриженост.
Стратегическото планиране на Турция винаги е било много рационално. Ние не действаме на базата на емоции или чувства. Действаме на базата на стратегическа рационалност.
Турция е член на НАТО. Затова Иран много добре знае, че ако атакува Турция, това няма да бъде война между Иран и Турция – нещо, което и двете страни биха искали да избегнат, а война между Иран и НАТО. Засега НАТО не е пряко въвлечено.
Отделни държави подкрепиха операцията - например Великобритания и Франция подкрепиха Съединените щати. Но други страни членки на НАТО, като Испания и Норвегия, бяха много резервирани, а и открито критични към тази операция.
Затова съм сигурен, че Иран не иска този конфликт да се превърне във война между Иран и НАТО. Моето притеснение е друго – че иранската администрация може би вече не контролира напълно всичко в страната.
Видяхме, че има агенти на Мосад, както и вероятно представители на други разузнавателни служби или дори неконтролирани групи в Иран. В страната няма ясно изразена единна командна верига. Това е по-скоро мозайка от различни структури на командване – така наречената „мозайчна война“.
Една неконтролирана ракета, която достигне турска територия, може да доведе до сериозна катастрофа.
Досега турското правителство успява много добре да контролира ситуацията, когато две или три ракети се опитаха да достигнат турското въздушно пространство. Убеден съм, че нашето правителство ще продължи да действа много рационално и ще се стреми да избегне всякаква война между Турция и Иран. И съм сигурен, че и Иран не желае подобен сценарий.
От 1639 година границата между Турция и Иран не се е променяла и между двете държави не е имало нито една война. Между нас съществува стратегическа рационалност.
Не очаквам подобна атака да бъде резултат от официално решение на иранското ръководство, а по-скоро от действия на неконтролирани групи.
Затова е необходимо разузнавателно сътрудничество между Турция и Иран, както и между Турция и Съединените щати. Турция трябва да бъде много внимателна и в двата канала, защото само един канал няма да бъде достатъчен за овладяване и ограничаване на кризата.
– Едно от големите постижения на Tурция при Исмет Иньоню беше запазването на неутралитет по време на Втората световна война. Може ли сегашната криза да отклони Турция от тази историческа линия на неутралитет?
– Да. Всъщност това е традиция в турската външна политика. По време на Втората световна война политиката на неутралитет беше много успешна.
Но тогава войната беше между глобални съюзи. Днес обаче имаме и регионална конфронтация. Още в първия ден на войната – когато тя започна на 28 февруари – аз направих изявление и предложих 12 стъпки, които Турция трябва да предприеме. Тогава казах, че страната ни трябва да следва политика на активен неутралитет, а не просто неутралитет.
Какво означава активен неутралитет? Това означава Турция да бъде неутрална между двете страни в конфликта. Но когато казвам „между двете страни“, имам предвид между Иран и Съединените щати, както и между Иран и страните от Персийския залив. Между Иран и Израел Турция не може да бъде неутрална, защото Израел е агресор. Израел е извършил геноцид.
Активният неутралитет означава Турция да стои на дистанция от самия конфликт, но в същото време да се опитва да реши кризата. По време на Втората световна война не разполагахме с такава възможност за посредничество заради глобалния характер на конфронтацията.
Днес обаче Турция трябва да играе ефективна посредническа роля между всички страни – особено между Иран и държавите от Залива, както и между Иран и Съединените щати. Затова сегашната ситуация е дори по-рискова, но в същото време поставя и голяма отговорност върху турските политици и дипломати да се опитат да намерят решение.
Всъщност през последните 24–25 години Турция е прилагала подобна политика неведнъж. Например по време на американската атака срещу Ирак през 2003 година. Тогава аз бях главен съветник на президента. В Турция имаше различни мнения и много хора подкрепяха идеята страната да се включи в коалицията със Съединените щати и да позволи на американските войски да преминат през турска територия, за да атакуват Ирак. Аз бях категорично против. Казах тогава: добре, Турция е съюзник на Съединените щати. Но това не означава, че имаме задължение да участваме в атака срещу съседна държава.
Аз бях посредник в Ливан при избора на нов президент. Заедно с Катар успяхме да съдействаме за избора на Мишел Сулейман. Това беше успешна посредническа мисия.
По-късно, през 2008 година, когато Русия нападна Грузия, светът беше шокиран. Но още същия ден ние заедно с премиера Ердоган – заминахме за Тбилиси и Москва и предложихме създаването на Кавказки пакт за стабилност.
Мисля, че това беше успешен пример. Турция не позволи на американския флот да премине през Босфора над определен тонаж. Но в същото време нашият командващ военноморските сили проведе много важна среща с руския си колега в средата на Черно море.
Там ние ясно казахме на руснаците, че сме против разделянето на Грузия. Но също така заявихме, че няма да позволим американският флот да навлезе в Черно море. Това беше изключително критичен момент.
Това е именно активният неутралитет, за който говоря.
Не просто неутралитет, при който наблюдаваш събитията и чакаш да видиш какво ще се случи. Политиката „да изчакаме и да видим“ няма да работи днес.
Трябва да бъдем активни в дипломацията. И трябва да бъдем много, много внимателни във военните въпроси.
– Професор Давутоглу, България, както знаете, е едновременно член на НАТО, черноморска държава и се намира много близо до тези активни конфликти. В подобна криза каква роля трябва да играят държави като България?
– България е член на НАТО. Затова всяко решение, което страната взема, би трябвало да бъде обсъждано и координирано в рамките на Алианса. Голямата грешка на Съединените щати и наистина сериозна грешка, беше, че първо не дефинираха какъв е крайният изход от тази война.
Без ясна стратегическа рамка те предположиха, че иранският режим ще се срине. Освен това не се консултираха с никого. Нито с НАТО, нито с Турция, нито дори – според мен с Великобритания и Франция.
Така те започнаха война. Всъщност войната беше започната от Израел, а Съединените щати последваха тази война. И след това очакваха всички ние да станем част от нея. Но това не е съюзническо поведение. Да бъдеш съюзник означава да се консултираш преди кризата – да обсъдиш ситуацията и да изработиш стратегически план.
Сега може да има натиск в НАТО от страна на Съединените щати всички да застанат заедно, особено ако има атака срещу Турция или друга държава от Алианса. Но и това е подвеждащо, защото самият президент Доналд Тръмп подкопа ролята и мисията на НАТО.
Спомнете си войната през 2003 година. Тогава много източноевропейски държави подкрепиха американската интервенция в Ирак, макар че това не беше тяхната война.
Ако сега има подобно искане, моят съвет към българските приятели е те да постъпят така, както бих искал да постъпи и Турция – да следват политика на активен неутралитет.
Ако се отправят конкретни искания към отделни държави в рамките на НАТО, съм сигурен, че Турция, както и страни като Испания или Норвегия – ще зададат основния въпрос: как започна тази война?
Аз публично предложих на турските политически ръководители да зададат няколко въпроса на американската администрация.
Защо започнахте тази война? Какъв е крайният ѝ изход? Защо не информирахте съюзниците и държавите, които ще платят висока цена за подобна криза?
Без ясен край на войната никоя държава не трябва да се включва в тази игра. Затова моят съвет към българските приятели и съюзници е да бъдат изключително внимателни, когато става дума за участие в подобен конфликт.
– В този смисъл Иран задейства така нареченото си „петролно оръжие“, тласкайки нагоре световните цени на петрола. Какви последствия очаквате за Турция, за България, за Европа?
- Ситуацията днес става още по-тревожна заради американската атака срещу иранския остров Харг – основният терминал за износ на петрол. Сигурен съм, че цените на петрола ще се повишат. А това ще създаде сериозен енергиен проблем за държави като Турция и България, които не разполагат с достатъчно собствени енергийни ресурси.
Затова е необходимо – на първо място на вътрешно ниво – да има политическо и икономическо управление на кризата. Аз казах това и в Турция, когато съветвах правителството. За всеки възможен сценарий трябва да има план. Не бива да бъдем изненадани от голяма петролна криза, която може да доведе и до вътрешна нестабилност в много страни.
Финансовата инфраструктура на държавите трябва да бъде укрепена. Резервите също трябва да бъдат подсилени. По време на войната в Украйна видяхме, че един от основните проблеми се оказа недостигът на храни. Ормузкият пролив е ключов за петролните доставки. Но ако кризата се задълбочи, може да се стигне и до продоволствена криза, защото много от търговските маршрути могат да бъдат блокирани.
Затова страни като Турция и България трябва да се подготвят за извънредни ситуации.
– Професор Давутоглу, историците често казват, че кризите разкриват бъдещето. В две изречения - какво бъдеще виждате в момента?
– Разбира се, когато говорим за бъдеще, трябва да правим разлика между непосредственото бъдеще и дългосрочната перспектива. Но това, което виждам днес, е най-големият риск на преминаването от геополитика към нещо друго.
С геополитическите амбиции на една държава може да се преговаря. Може да се водят разговори, да се търси компромис. Някой може да даде нещо, друг да получи нещо – така се стига до договорености.
Но когато става дума за мислене от типа на Армагедон, тогава няма основа за преговори. Ако слушате изявленията на израелски политици, а понякога дори и на представители на Пентагона, ще чуете религиозни и месиански препратки.
Рискът е, че ако тази логика се разпространи, ще се окажем в ситуация, подобна на „сблъсък на цивилизациите“, която досега се опитвахме да избегнем.
В същото време има и друга тенденция. И тук аз съм по-оптимист. В света се появява нарастващо глобално обществено съзнание срещу този тип авантюристична, почти мисионерска стратегия.
Ще дам един пример. След събитията в Газа създадохме инициативата „Global Conscience Initiative“. В нея участват еврейски, мюсюлмански, християнски, будистки, индуистки и конфуциански лидери – държавници, нобелови лауреати, журналисти, международни юристи, представители на ООН.
Около сто души се включиха в тази инициатива. Миналия понеделник, заедно с Ричард Фолк – известен международен юрист и бивш специален докладчик на ООН за Палестина – отправихме петиция, осъждаща убийството на ученички в Минаб.
Резултатът беше впечатляващ. Само за 24 часа 106 бивши президенти, премиери, министри и нобелови лауреати – сред тях например Мохамед Ел Барадей – подкрепиха инициативата. Само за 48 часа излязохме с общо изявление. Това показва, че се появява глобално съзнание.
Най-опасният сценарий е, ако подобна теологизирана геополитика започне да измества рационалното стратегическо мислене. Ако рационалността изчезне, последствията ще бъдат катастрофални.
Критичен момент може да се окаже есента – октомври и ноември тази година – когато ще има междинни избори за Конгреса и Сената в Съединените щати. Американският политически елит трябва да намери смелостта да се противопостави на този тип месиански подходи.
Аз съм умерено оптимист, защото общественото мнение в САЩ за първи път изглежда по-критично към политиката на Доналд Тръмп. Подкрепата за решенията му е около 20%, а дори близо половината от неговите привърженици са против тази война.
Затова днес наблюдаваме много динамично състезание между две тенденции. От едната страна – политици, които следват опасна логика на конфронтация. От другата – хора, които защитават универсалните ценности, правата на човека и принципите на международното право.
Всички ние трябва да подкрепим тази втора тенденция, защото първата може да доведе света до истинска катастрофа.
И накрая искам да отправя един призив. Направих този призив през последните дни и към президента Ердоган, и към испанския премиер Педро Санчес, който показа голямо достойнство в тази криза.
През 2005 година Турция и Испания създадоха инициативата „Алианс на цивилизациите“, именно като отговор на напрежението след 11 септември и войната в Ирак. Тя се превърна в платформа в рамките на системата на ООН.
Сега е време да се свика нова среща на върха на „Алианса на цивилизациите“. Турция и Испания могат да бъдат съпредседатели на такава инициатива, но в нея трябва да бъдат поканени всички световни лидери.
- Благодаря ви за участието.
- Благодаря ви.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
