Каквото и да се случва в света, има една държава, в която почти никой не е наясно с това. Там, дори слушането на музика се наказва със затвор. Месечната заплата не стига за повече от една порция храна, гладът е причина за смъртта на милиони хора там.
Стоян Георгиев имаше редкия шанс да се срещне не с една, а с две жени, които са минали дългия и смъртоносен път на бягството от Северна Корея.
И со Йон идва от Северна Корея. Години наред служи в армията на Ким
чен Ун. Както една трета от цялото население. Успява да избяга от най-затворената държава в света.
„Първоначалната причина да реша да избягам беше, че аз работех за
армията на Северна Корея. Заплатата ми беше изключително ниска. 1000
вона на месец. Това се равнява на 1 долар. Избягах от глада“, казва И со Йон.
Но Джин-хе е дете в 5. клас, когато цялото ѝ семейство напуска Северна Корея, за да започне нов живот в Южна Корея.
„Трудно е само с думи да се опише животът в Северна Корея. Моите чичо и леля бяха избягали в Южна Корея. Те ни пратиха пари и ние бяхме едно от най-богатите семейства в селото. Причината нашето семейство да реши да избяга е, защото когато в семейството има бегълци, всички се превръщат във врагове на народа. Биват изгонени в лагер в планината. Когато майка ми разбра, че ще бъдем изгонени от вкъщи, и че вече ще бъдем под контрол, тогава тя реши, че цялото семейство трябва да избяга“, разказва Но Джин-хе.
Бягството на двете е част от сюжета на забележителния документален филм „Отвъд утопията“.
Разказ за нелегално и смъртно опасно бягство от Северна Корея през Китай, Лаос, Виетнам и Тайланд, за да се спасят в Южна Корея. По пътя към свободата бегълците минават през Китай, където няма милост за страдащите от режима на Ким чен Ун. Китайските власти връщат бегълците.
„Първо избягах през 2006 г., но нямах късмет. В Китай властите ни заловиха и ни върнаха. Две години бях затворник. В трудов лагер. Беше много тежко. И след като излязох от затвора, отново избягах. Хората в Северна Корея нямат пари дори за храна. Северна Корея изразходва всички пари за армията, за оръжия и изобщо за война. Хората се трудят, но са гладни. За да дам пример – моят баща беше професор в университета и на месец получаваше 3800 вона. Докато един килограм ориз беше 5000 вона. Но тъй като знаете Северна Корея е комунистическа държава и който не отиде на работа, отива в затвора. За да се храним, в апартамента си гледахме кокошки. Имахме около 20 кокошки и те даваха около 3 яйца на ден. Едно яйце се продава за 1000 вона. Ако успеем да нахраним кокошките и на ден дадат 3 яйца, това се равнява на повече от една месечна заплата на професор. Ние направихме малка ограда в една от стаите в нашия апартамент, там вътре бяха кокошките. В блока. Някои хора дори имаха прасета и бяха изкопали дупка под блока, за да гледат прасе там. В нашият блок имаше и семейство, което имаше овца, за която се грижеше в тоалетната си. Това е оцеляване. Така се оцелява в Северна Корея“, спомня си И со Йон.
Тя все пак е сред тези севернокорейци, които имали някаква информация
за външния свят.
„Северна Корея е единствената страна в света, в която хората не знаят за останалия свят. Там няма интернет. Аз живеех в град точно на границата с Китай. И заради близостта с Китай, имаше хора, които нелегално внасяха продукти - флашки, и устройства, в които има корейски филми, музика, сериали. И чрез тези флашки много хора виждаха какво е Южна Корея. Но това беше много опасно, защото ако властите разберат, че си гледал южнокорейска драма или друг филм, ще бъдеш арестуван. Отиваш в затвора. В най-лошият случай можеш да бъдеш убит“, казва И со Йон.
Хората, които успяват да избягат от Северна Корея най-често имат роднини или близки в Южна Корея, които плащат на китайски трафиканти за бягството
„Лошото е, че китайските брокери злоупотребяват с жените от Северна Корея. Някои ги продават на мъже в Китай, ако има неженени мъже в Китай, те могат да купят жена от Северна Корея и да се оженят за нея“, обясни бегълката.