Три са българските банки, чиито транзакции фигурират в изтеклите доклади на американските служби за борба с финансовите престъпления. „Инвестбанк“, „Пиреос Банк“ и държавната Българска банка за развитие имат операции за над 60 млн. долара, които са определени от експертите като съмнителни.

Това става ясно от мащабна публикация на Международния консорциум на разследващите журналисти, който се базира на хиляди документи на FinCEN.

Трансферите са извършвани в периода между декември 2010 г. и април 2017 г., като са били обработвани от банка в Ню Йорк, която е подала сигнали към властите.

Над 31 млн. долара са получени в България, а близо 32 млн. долара са били изпратени от страната. Останалите държави, участвали във финансовите операции, са Латвия, Кипър, Чехия. Шест от седемте операции са с участието на „Пиреос“ (към сегашния момент - обединена у нас с "Пощенска банка" - б.р.), като повечето са свързани с Кипърската народна банка, която през 2013 г. беше в центъра на финансовата криза на острова. Има и един трансфер от декември 2010 г., който е дошъл от сметка в Latvian Trade Commercial Bank.

През ноември 2016 г. „Пиреос“ и „Насърчителна банка“ (преобразувана още през 2008 г. в Българска банка за развитие, но явно фигурираща в системите със старото си име – б.р.) правят най-голямата от съмнителните сделки – при нея към сметка в държавната банка влизат 31 млн. долара.

От „Инвестбанк“ са излезли 100  хил. долара към клиент на „Чехословенска обходни банка“.

bTV потърси позицията на трите български банки. От Българската банка за развитие посочиха, че научават за случая от медиите и не са постъпвали официални искания за разкриване на информация. От ББР отбелязаха, че проверяват клиентите и транзакциите си съгласно действащото законодателство.

Към момента останалите банки нямат коментар.

Българската следа в досиетата FinCEN е от извадка от документи, които съдържат достатъчно информация за бенефициентите и останалите участници в сделките.

България е представена и в списъка с големи частни клиенти, осветени от теча на информация - чрез Ружа Игнатова и схемата One Coin.

Сайтът "Биволъ", който е партньор в международното разследване, посочва, че в документите страната ни е посочена като държава с висок риск по отношение на прането на пари. България е спомената в над 90 доклада, като има посочени както лица и фирми у нас, така и чужди такива, които са свързани с нашата страна.

Досиетата FinCEN

Строго засекретени документи, съдържащи информация за транзакции на стойност близо 2 трилиона долара, изтекоха и бяха наречени досиетата FinCEN. Те разкриват как някои от най-големите световни банки са участвали в предполагаеми схеми за пране на пари.

Над 2500-те документа са файлове, изпращани от банкови служители към властите за борба с финансовите престъпления в САЩ. Чрез тях служителите сигнализират за съмнителни действия на техните клиенти.

Въпреки тези сигнали, обаче, трансферите са били одобрявани от банките и са позволявали заличаването на следите от криминална дейност, чрез която са придобити.

Данните са разпространени от Buzzfeed News сред над 108 новинарски организации в 88 страни. Сред тях е и Международния консорциум на разследващите журналисти. Авторите на разследването подчертават, че са получили достъп до минимална част от хилядите сигнали за незаконни транзакции, които банковите служители подават буквално всекидневно.