След победата и спечеления медал днес заложих на пълен релакс. Настроението перфектно.
Вчера мачът беше много тежък. Аржентинецът много ме изненада и началото, в което ми нанесе два удара. Дойде ми като гръм от ясно небе. Във всичките мачове, в които го бяхме гледали, никога не тръгва в атака от самото начало. Успях обаче да си дам зор още в първия рунд и го изравних.
Имаше доста напрежение преди мача. И то повече произтичаше от очакването за медал, а не от загубата на Детелин преди това. Ако той беше взел медал преди това, щеше да е различно, но това очакване за медал и фактът, че досега България още нямаше отличие, наистина оказа влияние.
Днес ме събудиха рано. От сутринта ми се обаждат приятели, които да ме поздравят и представители на медиите.
Настроението е перфектно и най-накрая успях да се отпусна. Първо с треньорите прегледахме записите и направихме коментар на вчерашните мачове, и моя, и на Детелин. Към обяд излязох с приятели и почти цял ден се разхождахме из Лондон. Чак привечер се прибрах в олимпийското село.
За полуфинала срещу украинеца Усик засега не мисля. Световен шампион е и е ясно, че не е лек съперник. Медалът обаче вече е налице, сега ще съм по-отпуснат и ще мога да се забавлявам. Играл съм срещу него, но това е Олимпиада, тук са най-добрите и всеки може да победи всеки.
