Дни преди парламентарните избори на 19 април поглеждаме към на един от най-важните елементи в изборния процес – бюлетината. В наши дни тя е стандартизирана, одобрява се от ЦИК, на нея са отпечатани всички участници, сгъва се по определен начин, но преди 147 години, когато в България за първи път се гласува, нещата не стоят по този начин.

През 1879 година за бюлетина е използван бял лист хартия, на който избирателят e изписвал сам името на кандидат-депутата. Валидни са били само бюлетините на български.

Бюлетина от 1879 година

Бюлетината се е прегъвала на четири. Изключително малко бройки са запазени от този период. Причината е, че след преброяване бюлетините са били изгаряни. Това е правило проверката на резултатите или законовото им оспорване трудно.

1911 година е белязана с промяна в изборната система – за първи път се гласува пропорционално за партийни листи. С цел да улеснят избирателите си партиите въвеждат цветните бюлетини. Политическите сили сами са отпечатвали бюлетините и са ги разполагали в секциите. Това е причината различните бюлетини да са с различен размер.

Бюлетините след 1911 година. БРСДП (вляво) и Демократическа партия (вдясно)

Това ражда друг проблем.

Цветните бюлетини с различен размер не могат да гарантират тайната на вота. За да бъде решен проблемът, се въвежда „избирателният плик“, в който се поставя бюлетината преди да бъде пусната в урната.

Избирателен плик

През 1946 година се провежда вторият референдум у нас – този за премахването на монархията. Тогава само едната бюлетина има цветни елементи.

„Това е психологически търсен ефект от страна на дизайнерите на бюлетините. Тогава пропагандата е била за промяна на държавното устройство“, коментира за bTV през 2022 година Христин Лалев, старши експерт от дирекция „Централен държавен архив”.

Бюлетини от референдума през 1946 година

След премахването на многопартийната система не се налага и използването на цветове за бюлетините. Тогава се гласува само с бюлетина, отпечатана на бяла хартия.

Изборите за Велико народно събрание през 1990 година връщат цветните бюлетини, които продължават да се използват включително до парламентарните избори през 2001 годна. Освен изборната надпревара, такава възниква и за цветовете.

„Партиите са толкова много, че свършват цветовете и започват да се появяват бели бюлетини с ивици по тях“, коментира Лалев.

Очаквано отпечатването на бюлетини върху цветна хартия оскъпява изборите, което води до въвеждането на интегралната бюлетина, която съдържа върху един лист всички партии, през 2005 година. По късно към нея са добавени и преференциите.