Личности

ДПС–Ново начало

Движението за права и свободи (ДПС) е българска политическа партия, основана на 4 януари 1990 г., която има непрекъснато парламентарно присъствие от началото на демократичния преход в България. Партията е регистрирана по Закона за политическите партии и участва във всички парламентарни избори след 1990 г. ДПС се самоопределя като либерална партия и в различни периоди е била член на Алианса на либералите и демократите за Европа (сега „Обнови Европа“). От 2024 година партията се явява на избори като коалиция с името ДПС-Ново начало.

Исторически контекст и „възродителният процес“

Създаването на ДПС е пряко свързано с последиците от т.нар. възродителен процес – държавна политика, провеждана в България основно в периода 1984–1989 г. по време на управлението на Българската комунистическа партия. Тази политика включва насилствена смяна на имената на българските турци и част от мюсюлманското население, ограничения върху религиозните практики, забрана на турския език в публичното пространство и репресии.

След политическите промени през ноември 1989 г. започва процес на възстановяване на правата на засегнатите общности. Именно в този контекст, на 4 януари 1990 г., е учредено Движението за права и свободи като политическа организация, заявяваща защита на конституционните права, етническия мир и демократичния модел на управление.

Основатели и ранно ръководство

Централна фигура в създаването и дългогодишното ръководство на ДПС е Ахмед Доган. Той е сред учредителите на партията и неин председател от 1990 г. до 2013 г. В продължение на повече от две десетилетия Доган определя стратегическата линия на партията и е ключова фигура в българския политически живот.

Още през 90-те години ДПС се утвърждава като стабилна парламентарна сила, въпреки периодични опити за поставяне под съмнение на легитимността ѝ, включително дебати дали партията нарушава Конституцията с предполагаем етнически характер. Конституционният съд обаче потвърждава правото на ДПС да съществува и участва в политическия процес.

Председатели на ДПС по години

Ръководството на партията през годините е следното:

  • Ахмед Доган – председател от 1990 г. до 2013 г.

  • Лютви Местан – председател от 2013 г. до 2015 г.

  • Мустафа Карадайъ – председател от 2016 г. до 2023 г.

  • Джевдет Чакъров – съпредседател от 2024 г. до 2025 година

  • Делян Пеевски – съпредседател от 2024 г. до 2025 година. От 2025 година е единствен председател на ДПС.

Тези промени отразяват различни етапи на вътрешно развитие, конфликти и трансформации в партията.

Електорална подкрепа и конкретни региони

Електоралната подкрепа за ДПС е териториално концентрирана и ясно проследима по изборни резултати. Най-силни позиции партията традиционно има в следните области и общини:

  • Област Кърджали – дългогодишно най-силният регион на ДПС, включително общините Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ардино;

  • Област Разград – силно присъствие в Разград, Исперих, Кубрат;

  • Област Шумен – включително Каолиново, Венец, Хитрино;

  • Област Търговище – Омуртаг, Антоново;

  • Област Силистра – Дулово, Алфатар;

  • части от Добрич, Русе и Бургас (особено Руен и Сунгурларе).

В тези региони ДПС традиционно печели избори за народни представители, кметове и общински съветници.

Участие във властта и парламентарна роля

ДПС е участвала пряко или косвено в управлението на България в няколко ключови периода:

  • 2001–2005 г. – участие в управлението чрез коалиция с НДСВ, с министри като Мехмед Дикме, Емел Етем;

  • 2005–2009 г. – участие в т.нар. „тройна коалиция“ с БСП и НДСВ, с министри като Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров;

  • 2013-2014 г. - участие в управлението в коалиция с БСП с премиер Пламен Орешарски, с министри от ДПС Хасан Адемов, Станислав Анастасов и Мариана Георгиева
  • парламентарна подкрепа или влияние в различни формати след 2022 г.

Депутати на ДПС традиционно участват в комисии по финанси, земеделие, регионално развитие, околна среда и енергетика.

Скандали, разцепления и напуснали ключови фигури

Още през 90-те години в ДПС има вътрешни напрежения и напускания, свързани с различия относно ролята на партията и нейното ръководство.

Първото по-сериозно сътресение идва през 1996 година. Тогава зам.-председателят на ДПС Гюнер Тахир подава оставка и напуска ДПС. От движението го изключват през май 1997 г., но не е получил официално съобщение за това. От 1997 г. е депутат от Разград в парламентарната група на СДС в 38-ото Народно събрание.

През 2001 г. Осман Октай, един от основателите на ДПС, зам.-председател на партията, а след това и организационен секретар, е отстранен от ръководството на партията поради редица несъгласия с Ахмед Доган.

В края на септември 2007 г. Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Скскобургготски, напуска Движението за права и свободи, и заявява че не е съгласен с принципите на авторитаризъм, които се прилагат в партията. 

През 2011 година Касим Дал, сочен за втория човек в ДПС, напуска оперативното ръководство на партията след кървавото писмо, което пише до структурите на партията. Когато Касим Дал напуска (и впоследствие е изключен от) ДПС в началото на 2011 г., той е последван от Корман Исмаилов. Исмаилов, който по това време е депутат и бивш лидер на младежката организация на ДПС, е единственият от парламентарната група, който открито застава на страната на Дал.

Най-значимото разцепление настъпва през 2015 г., когато председателят Лютви Местан е отстранен от ръководството след разногласия с Ахмед Доган, свързани с външнополитически позиции. След напускането си Местан създава партията ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност), която участва в избори, но не успява да измести ДПС като основен политически представител в тези електорални ниши.

Конфликтите след 2020 г.

В по-нов период се задълбочават вътрешните напрежения между различни центрове на влияние в ДПС. Един от ключовите конфликти е този между Ахмед Доган и Делян Пеевски, който води до организационно и политическо разделение. 

След вътрешнопартийни промени през 2023–2024 г., Пеевски бе номиниран за лидер на ДПС и по-късно официално избран за съпредседател на партията заедно с Джевдет Чакъров. Следва разцепление в партията, като една част от членовете и структурите застават зад почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров, докато другата част застават зад Делян Пеевски. Започна и съдебна битка за това кой е председател на партията.

През 2024 г. се оформят отделни парламентарни и политически формати, сред които:

  • „ДПС – Ново начало“ – парламентарна група и политическа линия, свързвана с Делян Пеевски;

  • Алианс за права и свободи – политически проект, възникнал на фона на разцеплението и претендиращ за приемственост с традиционната линия на ДПС с лидери Девдет Чакъров и Ахмед Доган.

Изненадващо и без обясненеие през май 2025 година Джевдет Чакъров подаде оставка от ДПС след разговор с Делян Пеевски, като по този начин Пеевски остана единствен председател на Движението за права и свободи.

Значение и място в българската политическа система

ДПС е една от малкото партии в България с над 30-годишна непрекъсната парламентарна история. Тя играе ключова роля като балансьор в редица парламентарни конфигурации и често е фактор при формирането на мнозинства.

Независимо от периодичните кризи, разцепления и обществени спорове около дейността ѝ, партията запазва стабилна организационна структура и ясно разпознаваема електорална база.

Актуално състояние

Към 2026 г. Движението за права и свободи съществува в условията на вътрешно разделение, но с продължаващо парламентарно присъствие. Историческата роля на партията, нейното влияние в конкретни региони и участието ѝ в управлението на страната я правят един от най-значимите и дългосрочни фактори в българската политика след 1989 г.

към партиите

Новини

Мехмед Дикме: Движението за права и свободи ще се бори да бъде първа политическа формация
19 Юни 2025
Доган е човекът, който докара Пеевски и му даде възможност, каза бившият земеделски министър
Край на името „ДПС-ДПС“: НС реши групата около Ахмед Доган да смени името си
19 Юни 2025
Използвани бяха всякакви процедурни хватки, включително прегласувания
Кирил Петков: България губи милиарди, докато Пеевски и Борисов си нагласят шеф на Антикорупционната комисия
19 Юни 2025
Той коментира и снимката му с Антон Славчев, която вчера лидерът на „ДПС-Ново начало“ показа
Предлагат промяна в правилника на парламента: Едно партийно име да се ползва само веднъж
17 Юни 2025
Мотивът - по този начин всяка група ще се казва така, както се е явила на изборите
„Галъп“: ГЕРБ-СДС с отчетлива преднина. "ДПС-Ново начало" втори, ако изборите бяха днес
17 Юни 2025
Очертава се парламентът да е 7-партиен, според проучването
Делян Пеевски включи всички общини на ДПС в област Кърджали в стратегията “Ново начало”
17 Юни 2025
Той отправи посланието, че това е платформата, чрез която ще се работи за хората и затова те да живеят по-добре
Наталия Киселова предлага групата на ДПС около Ахмед Доган да смени името си
12 Юни 2025
Председателят на парламента предлага наименованието или абревиатурата на група да не повтаря това на друга група, партия или коалиция
Делян Пеевски включи общините на ДПС Мадан и Кирково към стратегията “Ново начало за развитие на регионите”
11 Юни 2025
Решението е по волята на общинските структури на ДПС в Мадан и Кирково
Почина Алиосман Имамов - дългогодишен народен представител и заместник-председател на парламента
11 Юни 2025
Имамов остави трайна следа както в обществено-политическия живот на страната, така и в сърцата на своите колеги, посочват от „Демокрация, права и свободи - ДПС“
Веселин Стойнев: С приемането на еврото се загуби последното основание за колаборация между ГЕРБ и демократичната опозиция
06 Юни 2025
Нидал Алгафари смята, че опит за сваляне на правителството следва да бъде правен през 2026 г.