Третият най-голям град в Северна България – Плевен, за последно е спазвал средногодишната норма за фини прахови частици от 40 µg/m³ през 2007 г.
Тогава станциите в града са отчели стойност 39,45 µg/m³. Следващата година обаче сензорите засичат пик на замърсяването и средна стойност от над 57 µg/m³. Именно през 2008 г. са отчетени и най-много дни със замърсен въздух – 184 при норма 35.
От 2017 г. насам замърсяването на годишна база все пак е близо до разрешеното, макар и малко над нормата. Тенденцията е за намаление, но въздухът на Плевен е мръсен почти три месеца през годината.
През 2018-а - десетилетие след най-високите измервани стойности в града, дните с превишения са 84, а средното замърсяване за годината е 43 µg/m³.
По-голяма част фините прахови частици са били отделени през зимния сезон, когато има случаи и на скок няколко пъти над нормата. Според анализа на общината причината е засиленият трафик и битовото отопление на твърдо гориво.
Чистотата я има само в някои квартали – най-замърсеният въздух остава в централната градска част. Именно на места в този район обаче общината е установила с експерименти почти двойно увеличаване за пет години на праховите частици заради отоплението. Данните показват и увеличение на замърсяването от транспорта.
Своите визии за справянето с проблема представят кандидат-кметовете на Плевен Георг Спартански, ИК „Община Плевен”, подкрепен е от „Демократична България”, СДС и БЗНС, Илиян Йончев от БСП, Мирослав Петров от ГЕРБ и Калин Поповски от ВМРО-БНД.
