7 октомври. Шесто училище в Сливен. Слух вдига на крака стотици родители от квартал „Надежда”. Убедени са, че децата им ще бъдат взети. От държавата. И от несъществуващата Стратегия за детето.
„От нашите пастори тръгна целият слух”, признава баща от квартала. Опитите да се свържем с проповедниците се оказаха неуспешни.
Срещу „стратегията” застават и религиозни застъпници от столицата. „Нямаме за какво да се чувстваме виновни, само защото излязохме на едно мирно шествие и пуснахме песничката „Детство мое”, категорична е Жана Георгиева от Национално женско движение „ЕСТИР”.
Дни наред преподаватели, медиатори и социални обясняват по къщите,че тревогата е фалшива „Все едно бяхме на война, докато говорихме с родителите, докато си дойдат децата на училище”, описва ситуацията медиаторът от 6ОУ Маргарита Георгиева.
Днес дворът на школото е пълен с деца.
За Михаил от Сливен ключът към цялата ситуация е скрит другаде: „Пасторите далавера правят, знаеш ли защо? Карат хората да гласуват за еди-коя си партия (…) По принцип, вземат пари (…) От партиите”. По думите му местните лидери вземат по 50 лева на глас, но до хората стигат най-много по 10-20. Не смята, че това някога ще се промени.
А за Шесто училище случилото се е просто горчив урок. „Ако ще гласуване, ако ще – някакво друго масово мероприятие, трябват им неграмотни хора,които лесно се манипулират”, коментира учителката Стефка Минева.
В квартал „Надежда” живеят над 25 000 души, право на глас имат около 8000.
