Един от най-успешните начини за създаване на фалшиви новини е като се използват истински новини и в тях се добави невярна или манипулирана информация.
Пример за това може да се види с откъс от предаването „Тази сутрин” по bTV от 16 януари тази година. То е публикувано в сайта на bTV Новините със заглавие – „Нова стратегия: Противопоставят ли се правата на деца и родители".
Три дни по-късно същият откъс е качен без разрешение от медията в профил в „ЮТуб”, с автор Петър Низамов. Заглавието му е подменено с ново. „Започва кампания за отнемане на децата, както се случва в Норвегия".
Според експерта по комуникации и маркетинг Георги Малчев, това е класически пример за фалшива новина.
„За да повярва някой повече, му трябва авторитет, може да използваме авторитета на медия в случая, използваме нещо, което хората могат да разпознаят в рамките на секунда, това е еди кое си предаване. Това, което е направено е добавено допълнително послание, което да е в контекста на целите на този човек. Това, което е направено. Ето ви медия, на която вярвате, засилваме, че в дадена медия е казано нещо и изрязваме това, което в случая на нас ни върши работа.”, казва Малчев.
Освен фалшивото заглавие, към откъса от предаването "Тази сутрин" са вмъкнати коментари, които липсват в оригинала. Видеокоментари на Петър Низамов, в които той казва:
„В случая аз съм сигурен, че става въпрос точно за това, което говорихме преди малко – търговия с деца.”
В последните дни това манипулирано видео е широко споделяно в социалните мрежи около паниката и масова психоза за отнемане на деца от родителите им. Според психолога Маргарита Бакрачева фалшивите новини се запомнят автоматично в съзнанието ни и ни карат да реагираме по негативен начин, като могат да предизвикат масова психоза.
„Доказано е, че една фалшива новина се разпространява 6 пъти по-бързо, отколкото една реална новина. Основният принцип фалшивите новини следват всяка една конспиративна теория има степен на неяснота и вече негативния елемент на фалшивите новини, което удря хората на потребността им за самосъхранение.”
Според Малчев когато имаме интеракция в социалните мрежи като харесване, споделяне на една новина, след това „Фейсбук” ни таргетира и ни предлага статии със сходни заглавия.
„Това, което е тъжното е, че механизмите на социалните мрежи засилват съдържание, което хората взаимодействат с него, което много споделят. Независимо, дали е вярно или не.”, казва експертът.
Междувременно председателя на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова признава, че са получили сигнали за предстоящата психоза още преди няколко месеца.
„Ние всички знаем, че когато една лъжа е повторена 100 пъти, на нея хората започват да и вярват. Имало ли е подценяване на ситуацията? Не, ние никога не проспиваме ситуацията.”
Експертите напомнят важността да се информираме само от проверени и достоверни източници на информация.
