Ако се питате кога ще изчезне отпечатъкът от стъпката на Нийл Армстронг върху лунната повърхност, изтърканото клише би гласяло, че нищо не трае вечно. Оказва се, че този отпечатък ще се превърне само в спомен по-скоро, отколкото се смяташе досега.
Все пак, спокойно – при всички положения ще се задържи още известно време – достатъчно дълго, че и следващите поколения да го видят.
Ново изследване обаче показва, че повърхността на Луната е подложена на много по-сериозен метеоритен обстрел, отколкото досега се смяташе.
Това, освен друго, означава, че и всяко оборудване, което е нужно да преседи дълго време там – например такова за космическа база на Луната, трябва да бъде много по-здраво направено.
Досега учените са смятали, че метеоритният обстрел води до слягане в лунния реголит (лунната „почва”, да речем) с около 2 см за няколко милиона години. Новите данни от апарата LROC (Lunar Reconnaissance Orbiter Camera) обаче показват, че това става факт за „едва” няколко десетки хиляди години.
Това е и предполагаемият период, в който стъпката на Армстронг, оставена при онази „малка крачка за човека, но огромен скок за човечеството” ще бъде видима на лунната повърхност.
Всъщност следите от метеоритния обстрел са много полезни на учените за определяне на възрастта на определени региони от Луната – колкото повече кратери има по тяхната повърхност, толкова по-стари трябва да са. Въпросът е, че сега смятаните за стари региони трябва да бъдат датирани наново – като доста по-млади.
