Фондация "Нобел" е постановила на 29 юни 1900 г., че комисиите, присъждащи Нобеловите награди, връчват на всеки лауреат документ за паричната стойност на наградата, диплом и златен медал с образа на Алфред Нобел и съответен надпис, пише сайтът Nobelprize.org.

Медалите за физика и химия, физиология/медицина и литература са изготвени по модел на шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг, а медалът за мир – от норвежкия скулптор Густав Вигеланд. Медалът за икономика на Шведската национална банка в памет на Алфред Нобел е бил създаден от Гунвор Свенсон-Лундквист.

Върху лицевата страна на четирите "шведски" медала (физика, химия, физиология или медицина и литература) има един и същ портрет на Алфред Нобел и годините на раждането и смъртта му, изписани с римски цифри. Портретите на Нобел върху медалите за мир и икономика са с два различни дизайна.

Върху обратната страна на "шведските" медали има един и същ надпис: "Inventas vitam juvat excoluisse per artes" и различни изображения в зависимост от символите на институцията, присъждаща наградата. Надписът върху медала за мир гласи: "Pro pace et fraternitate gentium". Върху обратната страна на медала за икономика няма цитат.

До 1980 г. "шведските" медали, всеки с тегло около 200 грама и диаметър 66 мм, са били изработвани от 23-каратово злато. След 1980 г. медалите са от 18-каратово злато, покрито с 24-каратово злато.

Нобеловите медали имат един и същ дизайн от 1902 г. През 1901 г. лауреатите са получили "временен" медал с лика на Алфред Нобел, но излят от неблагороден метал, защото дизайните на обратните страни на медалите не са били готови за церемонията по награждаването през 1901 г. Първият от "истинските" медали е бил готов и отлят през септември 1902 г.

Върху "шведските" медали името на лауреата е гравирано на плочка върху обратната страна и лесно се чете, докато името на лауреатите за мир и за икономика е гравирано върху страничния ръб на медала и е по-неясно. През 1975 г. нобеловите медали за икономика на руснака Леонид Канторович и на американеца от холандски произход Тялинг Купманс са били разменени в Стокхолм. По времето на Студената война са били нужни четири години дипломатически усилия, за да може всеки от двамата икономисти да получи своя медал.

Интересна е съдбата на медалите на трима лауреати на Нобелова награда за физика през Втората световна война: става въпрос за медалите на немските физици Макс фон Лауе (1914) и Джеймс Франк (1925) и на датчанина Нилс Бор (1922). Институтът по теоретична физика на проф. Бор в Копенхаген бил убежище за физиците-германски евреи от 1933 г. Макс фон Лауе и Джеймс Франк скрили медалите си в института, за да не бъдат конфискувани от германските власти. След окупацията на Дания през април 1940 г. двата скрити медала били голяма грижа на Бор по думите на унгарския химик Дьорд Хевеши (също от еврейски произход и Нобелов лауреат за химия от 1943 г.), който работел в института. Тъй като в Хитлеристка Германия изпращането на злато вън от страната се смятало за престъпление, наказвано със смърт, Хевеши предложил на Бор да стопят медалите на фон Лауе и Франк, които били опасни, защото носели имената им.

Нацистите окупирали института на Бор и го претършували, но не намерили нищо. Разтопените медали кротко дочакали края на войната в разтвор на aqua regia (царска вода). След войната златото било върнато и фондация "Нобел" връчила на Лауе и Франк нови Нобелови медали.

Нобеловият медал на Нилс Бор и на датския лауреат за физиология/медицина от 1920 г. Аугуст Крог пък са били продадени на благотворителен търг, състоял се на 12 март 1940 г. Анонимен търговец ги е купил и дарил на Датския исторически музей във Фредриксборг, където се пазят до днес.