Космосът и океаните – два свята, които човечеството познава най-малко. Неочаквано науката разкри две от тайните им преди 40 години.
1977 г., островите Галапагос в Тихия океан. Подводна експедиция открива живи организми на огромната дълбочина от 2,5 км. Съществата обитават горещи извори, бликащи от дъното на океана.
7 месеца по-късно НАСА изстрелва сондата „Вояджър 1“. Тя носи златна плоча с послание от човечеството към извънземен разум. В нея е и космическата песен на Валя Балканска.
Когато „Вояджър 1“ прелита над Сатурн, апаратът прави тази уникална снимка на спътника Енцелад. Над южният му полюс за първи път е забелязано загадъчно явление, приличащо на изригващи водни пари.
През 2014 г. космическият телескоп „Хъбъл“ заснема изригването на подобни пари и върху спътника на Юпитер – Европа.
Науката открива връзка между наличието на живот в океанските дълбини и феномените върху Енцелад и Европа.
Общото между тях е течната вода, която вероятно е скрита под повърхността на двата спътника и причинява изригванията.
А там, където има вода, има и условия за съществуването на живи организми.
Астрономите предполагат, че те са под ледените обвивки на Европа и Енцелад – спътници, кръжащи около гигантите в Слънчевата система Юпитер и Сатурн.
Най-новата астрономическа обсерватория в България се намира върху високото плато край град Шумен.
„Европа е доста голям спътник, тя е почти с размерите на Луната и има вътрешен строеж подобен на земния”, пояснява проф. дфн. Диана Кюркчева, директор на обсерваторията в Шумен.
За първи път Галилео Галилей открива Европа и още три от най-големите луни на Юпитер. Това става през 1610 г. и оттогава те се наричат Галилееви спътници.
През месец май Юпитер блести ярко върху нощното небе. Когато насочихме към него един от телескопите на шуменската обсерватория, заснехме в реално време спътниците му Ганимед, Калисто, Йо и Европа, но въздухът и облаците пречат да наблюдаваме ясно небесните тела. Затова на помощ идва телескопът „Хъбъл“, който е в орбита на 570 км. над Земята. През него бихме видели Юпитер и Европа така, сякаш сме астронавти и летим близо до тях.
Европа е скована от лед с дебелина около 100 км. Температурата не надвишава -146 градуса по Целзий.
Учените предполагат, че под леда на Европа се крие огромен океан, в който има повече вода, отколкото на Земята. Океанът вероятно се загрява от хидротермални извори, каквито видяхме, че има и на дъното в нашите океани.
Нагорещената вода изригва през цепнатините на ледената обвивка, подобно на земните гейзери.
„Тези струи изхвърлят водни пари високо над Европа в космическото пространство. Наблюдавахме, че те достигат височина от 100 км. и се разпръскват на много голяма територия над повърхността”, разказва д-р астрономът Уилям Спаркс.
Доказателства за това са снимки, направени с телескопа „Хъбъл“ през 2014 г. Тогава учените забелязват изригващите водни пари от Европа. Те са заснети на същото място и 2 години по-късно. Оказва се, че явлението не е случайно, а повтарящо се.
„През 2005 г. сондата „Касини“ беше в орбита около Сатурн и неговите спътници. При близкото прелитане край един от тях – Енцелад, „Касини“ засне огромни водни струи, излизащи от цепнатините по повърхността”, споделя д-р Джеймс Грийн от дирекция „Планетарни науки” в НАСА.
Сатурн е втората по големина планета в Слънчевата система, след Юпитер. Характерен е с огромните си и красиви пръстени, които отдалече изглеждат плътни. Но ако прелетим близо до тях ще забележим, че са изградени от прах, ледени и скални частици.
Магнитното поле на Сатурн и спътниците му ги поддържат на това разстояние и те се движат в синхрон с него.
През последните 12 години вниманието на учените е насочено към спътника на Сатурн Енцелад. Той е 6 пъти по-малък от нашата Луна. Южният му полюс е по-топъл, което означава, че под ледената покривка има океан с течна вода.
„Сега вярваме, че Енцелад също има огромен океан. Ние наричаме това и други подобни небесни тела „океански светове“, казва д-р Грийн.
Вероятно океанът на Енцелад, както и този на Европа, се затопля от хидротермални извори. Горещата вода съдържа химически елементи и газове, които създават условия за развитието на живи организми.
Заради топлината и високото налягане, водните пари изригват през цепнатините на Енцелад. Гравитацията е много слаба, затова струите се издигат на стотици километри над повърхността.
През 2015 г. космическият апарат „Касини“ прелетя на 50 км. над Енцелад. Апаратът се гмурна във водните струи, за да изследва техния състав и направи вълнуващо откритие – в тях има един от важните елементи на живота.
„Ние открихме водород в струите на Енцелад. Този водород идва от хидротермални комини на океанското дъно, който излита в Космоса със струите. Това е много значимо откритие, защото водородът може да бъде потенциален източник на химична енергия, захранваща микроби, които може да съществуват в океана на Енцелад”, пояснява д-р Линда Спилкър от Лабораторията за реактивно движение в НАСА.
Това означава, че на Енцелад има всички условия за живот, тъй като океаните му са много подобни на нашите.
Науката е изследвала едва десетина процента от нашите океани. Но колкото повече изучаваме тайните им, толкова по-често откриваме прилики между земните и извънземните водни басейни.
В това са убедени и учени от Института по океанология към Българската академия на науките. Верен помощник в изследванията им е специално оборудвания кораб „Академик“.
На огромни дълбочини, при пълен мрак и високо налягане, има живи организми в земните водни басейни. Обстановката в океаните на Европа и Енцелад вероятно е подобна, а това дава надежда и в тях да има живот.
Черно море също приютява живи организми, които предпочитат екстремните условия. Те са открити на дълбочина от 2100 метра.
„В нашето Черно море, уникалното и типичното за него е, че под 150-200 метра дълбочина няма кислород, а сероводород. Също са открити микроорганизми, които оцеляват на тази безкислородна среда”, пояснява д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог от БАН.
Някой ден астронавти ще кацнат върху Европа и Енциелад, за да изследват водните струи и океаните под леда. Те може да открият не само микроорганизми, както сега предполагат учените.
Животът там има шанс да се е развил и под формата на планктон, безгръбначни и подобни на земните видове риби. Варненският аквариум към Института по рибни ресурси представя колко разнообразни може да са водните обитатели.
Но нека не бързаме с мечтите за риболов на Европа и Енцелад. Дори откриването на микроорганизми в извънземните океани ще бъде огромно постижение за човечеството.
Учените допускат, че непознатите бактерии може да поддържат живота си като използват химичните елементи във водата и ги превръщат в метан. Така Европа и Енцелад могат да се окажат огромни източници на енергия.
„Те могат да бъдат използвани като своеобразни фабрики, които да създават различни продукти, в това число и горива”, смята доц. Атанас Василев от БАН.
Доцент Василев е един от българските учени, които изследват възможностите за усвояване на метановите хидрати в Черно море.
„Метановите хидрати са нещо като лед, но един обем от такъв лед съдържа повече от 150 обема метан. На Земята например, се смята, че има повече енергия в метана, в хидрати, отколкото във всички съществуващи традиционни горива – това са нефт, газ, въглища, торф, и то поне два пъти повече”, пояснява той.
Черно море може би крие още прилики с водните басейни на Европа и Енцелад. Но корабът „Академик” се нуждае от ремонт, преди българските учени да продължат изследванията си с него.
Затова новите знания за Черно море и земните водни басейни ще помогнат науката да опознае по-скоро извънземните океани на Европа и Енцелад.
Въпросът пред учените вече не е дали има живот някъде в Космоса, а кога ще го открием?
След 2020 г. НАСА ще изпрати апарат към по-близката до нас цел – спътникът на Юпитер Европа. Той трябва да кацне върху ледената луна, за да изследва гейзерите, океана под тях и дали там има живот.
Следващата мисия планира да направи същото и върху спътника на Сатурн Енцелад.
„Тези океански светове току-що бяха открити. Те са в нашата Слънчева система. Трябва да ги изследваме, защото са сред най-добрите места, за които вярваме, че могат да приютят живот днес”, казва д-р Джеймс Грийн.
Климатичните условия на планетата силно се променят и човечеството вече отправя взор нагоре към небето с цел да насели други светове.
„Ние търсим живот във всичките му форми – от най-ниско организираните, до най-висшите форми. Много трудно ще намерим същества като нас, но не е невъзможно. Затова нека да започнем да намираме този живот, да се научим да намираме живота от най-малките стъпала, до най-висшето стъпало, до човека. Намерим ли началото, ние ще стигнем и до неговия връх, до човека”, смята астрономът Веселка Радева.
