Варненското злато, телефонният секретар и „мелодията на сърцето” – това са само част от научните чудеса на България. Тези три открития представляват едва шепа от приноса на България за световното научното развитие.
Познаваме ли, обаче, българите, които промениха света?
Всеки знае за първия цифров компютър, създаден от Джон Атанасов и бактерията „Лактобацилус булгарикус”, открита от д-р Стамен Григоров, благодарение на която похапваме кисело мляко.
Но има и други изобретения, част от които използваме в ежедневието си , без вероятно и да предполагаме, че са открити от българи.
Един малко познат от българите факт е, че първият транспортен пътнически самолет, всъщност е родно изобретение. Асен Йорданов, основателят на авиоинженерството в България, дава първия тласък в развитието на българската авиация, а по-късно пренася знанията и опита си отвъд Океана.
Роден през 1896 г. в гр. София, още от дете се захласва по изобретяването на хвърчила. По време на Балканската война конструира първия български самолет "Експрес". Няколко години по-късно печели конкурс за обиколка на Земята със самолет. Заминава за Америка, където оставя трайна следа. Дейността му е тясно свързана с военната отбрана на САЩ. Той е авиоконструктор на "Боинг" и "Дъглас". А популярността му нараства, когато открива авиационно училище, което за кратко време се превъръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ.
„Мелодия на сърцето”, „тонът на Митев” – така остава в историята първото българско откритие в медицината. През 1971г. проф. д-р Иван Митев прави сензационно научно разкритие, като регистрира шестия сърдечен тон. В следствие на много изледвания професорът забелязва, че шестият тон се наблюдава по време на сърдечна систола(фазата на изпразване на сърдечните камери).
С това откритие българският учен дава допълнителен тласък на изследванията в областта на кардиологията и преодоляването на диагностични грешки. Учени от цял свят приветсват откритието на проф. Д-р Иван Митев, като го определят като „Феномена на века”. В чест на д-р Митев е кръстен „Митевият ледник”, който се намира на о-в Брабант в архипелаг Палмър, Антарктика. Българската държава издава пощенска марка, посветена на кардиологията, което също не е правено до този момент.
Българското откритие, което може да промени света в близките десетилетия, е Брауновия газ, или още „гориво от водата”. Истинското име на неговия откривател Юл Браун е Илия Вълков.
На 17 години, четейки Библията, му хрумва идеята за Брауновия газ, който се получава чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Свойствата на газа могат да намерят безброй приложения и най-вече в енергийната сфера. Основава фирмата „Браун Енерджи”, която изработва генератори за изгаряне на радиоактивни отпадъци за Китай, Канада, които се използват до ден днешен.
И в наши дни младите български изобретатели показват нестихващ ентусиазъм.
Говорещатата книга за слепи е само един от тези примери. През 2002г. Български студент по промишлен дизайн от "Бриджпорт" в Кънектикът, САЩ прославя страната с проекта за изработване на такова устройство. Разработката на Лъчезар Цветанов има за цел да улесни незрящите хора с практична форма и специфични бутони за разлистване страниците. Книгата вече е изложена в библиотеката на Конгреса
Факт е, че по-голяма част от сънародниците ни откриватели не са живели у нас или са напуснали страната ни. Добрата новина, пък, е, че напоследък все по-често се дава гласност на родните открития. Така те не остават анонимни за обществото ни, а напротив – карат ни да се гордеем, че сме българи.
Всеки, който иска да разбере повече за Научните чудеса на България, може да посети страницата http://www.nauchnichudesa.com/ и да гласува за най-достойното от тях.
