Последните дни на годината са истинско пиршество на духа за любителите на българската музика. Особено когато става въпрос за уважението, което все по-рядко оказваме на най-големите. Игрален филм за Леа Иванова и спектакъл в памет на Емил Димитров ни върнаха към златните години и шлагерите на изпълнители, които, за съжаление, вече не са сред нас. Но Тя е тук и говори чрез песните си от първо лице! Тя е личност и безспорен талант, идол, истинска звезда, с която може да се гордее всяка нация.

Това, което се случи на коледния концерт на Лили Иванова в един от най-големите софийски клубове, не беше изненада. Тя е все така безобразно гласовита, въздействаща и силна като присъствие, фина като излъчване и с неповторимо чувство за хумор и самоирония. Тя е всичко това, което артистът може да бъде, за да остане номер 1 – не само в класациите, но и в сърцата на хората.

Снимка: Даниел Димитров

Повече от час и половина Лили и музикантите ѝ (Огнян Енев, Веселин Веселинов – Еко, Орлин Цветанов, Ангел Дюлгеров и Росен Ватев) държаха в омая и приповдигнато настроение онези, които избраха да започнат празниците си с незабравим лайв коктейл, събрал някои от най-добрите песни на Лили – „Реквием”, „Любовта е живот”, „За тебе бях”, „Без правила”, „Невероятно”, „Рокля на цветя”, „Искам те”, „Този свят е жена”, „Сърцето е чупливо”...  От най-новите парчета прозвуча само „Този миг”, но с обещанието, че 2017 г. ще дойде с още нови песни.

10-минутни възторжени аплодисменти бяха възнаградени със сладкото признание „Не мога да отрека,  че това не ми харесва” и, разбира се, с песен – още едно „Невероятно” и „Защо не сме едни и същи”.

„Ние може да си свирим и да си мислим, че сме много велики, но ако публиката не си купи билет и не дойде, значи не сме чак толкова велики, каза Лили в една от кратките паузи, когато всъщност се очакваше да си поема въздух. Моята публика не е насила събрана – не е получила нищо, нищо не ѝ е обещано. Само музика!”... След тези думи обяви: „И така, да продължаваме да си свиркаме”, с което още повече повдигна настроението на аудиторията, която заедно с нея запя „Щурче”.

Този концерт мина без Camino – песента ,която всички знаят, но не всички разбират. За сметка на смазващото с посланието си и представянето си парче „Присъда”. То завършва с фразата „Последната ми дума ще е песен” и сякаш казва всичко за най-обичаната българска певица.