Ако се предполага, че киното и политиката нямат допирни точки извън филмовите сюжети на въпросната тематика, дали наградите „Оскар” са доказателството, че „имаме новина” с предполагаемо изтекъл срок, но още в годност?

„Най-добър филм” – Арго

Изборът на „Арго” за „Най-добър филм” не е никак изненадващ, дори и предвид факта, че парадоксално и като изключение от традициите, Бен Афлек не беше номиниран за „Най-добър режисьор”. Анализаторите се чудеха дали тази малка и почти незабележима подробност е знак, че наградата „Оскар” ще подмине филма и по този начин ще е в противоречие с присъдите на BAFTA и „Златен глобус” – нещо, което не се случва особено често. Междувременно Иран са твърдо недоволни, което – предвид сюжета на филма, е също толкова изненадващо, колкото и наградата, която в крайна сметка филмът отнесе.

Дали наистина историята, разкриваща спасителната операция на американското правителство от 1980г., е по-актуална и по-добре събрана, изиграна и заснета от другия политически „трилър”, номиниран в същата категория – „Враг номер едно”? Естествено, позицията и терзанията на американското правителство са на фокус, но някак фино е зададен и въпросът за отношението към терористите от Ал-Кайда, при това – оставен е отворен. В същото време Афлек дори леко смекчава ролята на Канада в успешното провеждане на операцията, което естествено - ядосва и нея.

Субективната оценка: „Зверовете от дивия Юг” е значително по-актуален като тематика – въпросите за глобализацията, правото на избор и отнемането му все повече изскачат на дневен ред, което е нормално – нарича се естествена еволюция на съзнанието на индивидите, които започват да разбират важността си на единици в голямата картинка. Да не говорим за въздействието, което филмът успява да постигне и то на цената на не кой знае какъв бюджет, с актьори дебютанти и с режисьор без особен опит. И защо изобщо 3 от общо 9-те номинирани в тази категория филми веят гордо американското знаме – случайно ли е наистина?

„Най-добър актьор” – Даниел Дей Люис

В тази категория основният дебат на тема „справедливост със субективен уклон” замесва основно премерването на Дей Люис (за ролята му в „Линкълн”) и Хоакин Финикс (за „Учителят”). В равна битка за оценка 6, аргументът в полза на втория поставя под въпрос тематиката на филма, който му донесе наградата – Линкълн, ама наистина ли?!

Сърдитите на критиците с власт добавят, че Хоакин Финикс все още не е печелил „Оскар” – което наистина е една от големите загадки в киното. За справка - през 2006г. не спечели за ролята си в „Walk the Line”, а наградата отиде при Филип Сиймор Хофман за „Капоти”. За Дел Люис пък това е третата награда в същата категория. Да се превъплътиш в личност, която е толкова добре позната и исторически важна, съвсем не е проста работа, а Даниел се справя наистина забележително с нея. Параноя мач?

Субективната оценка: Съгласни сме. Харесваме Финикс, но перфектното представяне на Дел Люис си заслужава елитното потупване по рамото.

„Най-добра актриса”: Дженифър Лорънс

Дженифър привлече по-сериозно вниманието на публиката с ролята си на Катнис Евърдийн в тийн блокбастъра „Игрите на глада” и всички сме на мнение, че е прекрасна – и като актриса, и като жена. Обаче „Оскар” за ролята й в „Наръчник на оптимиста”, при това в съревнование с Джесика Частейн за „Враг номер едно” (просто перфектна) и с Кувенжане Уолис за „Зверовете от дивия Юг”, сериозно? И тук дори няма да споменаваме разтърсващата роля на Емануел Рива в „Любов”, където говорим за наистина добра игра в тежък филм и с много нюанси – от обикновена възрастна съпруга, до загубила ума си и на смъртен одър... Хм,хм.

Субективната оценка: Открития на толкова естествени таланти като Кувенжане са така редки, че е направо грях да не бъдат оценени подобаващо. Дали годините й и цветът на кожата й не са все пак взети под по-сериозно внимание от изпълнението й във филма? И дали пък националността на Емануел Рива не е изиграла своята роля в присъждането на наградата? А защо не Джесика Частейн?! Не смеем да си го помислим.