Бен Афлек може и да стана известен с роли в романтични филми, но като режисьор се вълнува от сериозни теми и залита към криминални и политически сюжети. И за всеобща и приятна изненада съумява да ги заснеме (и разиграе) учудващо умело на екрана. Всъщност повече от това - последният му филм „Арго” получи цели седем номинации за „Оскар”, при това с доста добри изгледи да спечели поне една-две статуетки. Не само защото има безспорни кинодостойнства, а и заради прословутия американски патриотизъм, който (очевидно или не толкова) играе малка нечестна роля в раздаването на филмови награди.
„Арго” е наистина интригуваща външнополитическа маневра, изпълнена от ЦРУ през 1980г., която американското правителство засекретява в продължение на цели 17 години. Когато най-после бива разкрита от президента Клинтън, широката общественост получава своя шанс да се удиви на добре премерената и дори креативна външна политика на САЩ (веят се знамена в бекграунда), а на Бен Афлек предоставя благодатна и истинска история, която да стане основа за заснемането на доста приличен филм. Операция „Арго” е смел до безразсъдство и на пръв поглед фантастичен план, чиято цел е заблудата на неособено приятелски настроеното към САЩ новоизлюпено (тогава) управление на Иран. Крайната цел - да измъкнат невредими шестима заседнали американци, които не се радват на твърде добри изгледи да доживеят до дълбока старост.
Афлек умело фокусира зрителя върху драматичността, която съпътства вземането на важните решения, смелостта и идейността на замесените, при това - без да забравя личностния аспект на историята. Който всъщност изиграва основна роля за успешното изпълнение на мисията. В услуга на предното е и внимателно подбраният актьорски каст, който може да се похвали с няколко по-известни имена (Джон Гудман, Джак О’Донъл и естествено - Афлек), обаче безспорното предимство на филма е в следването на формулата „всяка прилика с действителни лица и събития е съвсем неслучайна и нарочна”. И това не е всичко - за да изглежда като история, заснета през 70-те, режисьорът използва обикновена лента, изрязва кадрите наполовина и ги прави възможно най-„зърнисти”.
Защо да го гледате:
„Арго” е от филмите, които ти дават добра представа за „голямата картина”, но без да доскучава, защото съумява да те направи съпричастен към съдбата на отделните замесени. И да държи вниманието ти през всяка една разсекретена на екрана минута. Е, няма как без прекалената патетичност в дадени моменти и твърдият американски патриотизъм, но какво значение има, ако ще донесе на екипа си лъскава статуетка и признание, каквото всъщност заслужава?
Вероятност да спечели „Оскар“:
