Преди 17 години Джеймс Хюз тръгва на околосветско пътешествие, което накрая го отвежда в България. Днес той говори перфектен български и развива няколко бизнеса из страната, а голямата му любов е Банско.
Той ни посреща в малкия си семеен хотел в центъра на града. Това е неговият дом в последните 17 години. За да стигне дотук обаче, той прекосява първо Европа, а след това и целия свят. През 2003г. той минава през България по път за Делхи, Индия. Първата му мисъл била „Каква бедна и неприятна държава!“.
"Минах с влака от София до Истанбул. Спомням си, когато минавах през Пловдив, беше индустриална мизерия. След това ми се обади сестра ми, когато бях в Турция и ми предложи да работим заедно в България, искаше да инвестира тук. Тогава се сетих за Пловдив и си казах „Ааа, не!“. Тя обаче ми каза, че нещата се променят, строи се нов ски курорт в планината и това ме убеди! Казах „Да!“ без да се замислям.", спомня си той.
Джеймс е роден в югозападния край на Англия и все още носи хубавите моменти от там в сърцето си. С носталгия си спомня за тихите зелени поляни и гори, разходките с баба му през лятото и най-вече океана. Въпреки това, казва че не би се върнал отново да живее в родината си.
"Нямам желание да живея постоянно в Англия. Мисля че е много лесно да гледаме Великобритания, Франция и Германия отдалеч и да мислим, че е райско място – високи заплати, перфектен стандарт, няма корупция, няма проблеми… Но реално Англия не е перфектна държава за живеене. Времето е гадно, хората са малко студени, има доста негативни неща. А тук в Банско се чувствам у дома." споделя Джеймс.
Въпреки това, казва че всяка културна промяна е трудна в начало. Спомня си, че в началото е бил шокиран от България. Когато наел кола под наем на летището и тръгнал към Банско. По пътя обаче видял само магистрала, която той описва като "след война", никакви пътни знаци и много малко коли. Едно нещо обаче му направило много добро впечатление.
"Силата на хората! Всички мъже в Банско бяха едри, силни, мъжкари. Банскалии с огромни ръце. Хората тук са живели много труден живот. Помня цяла зима сме яли боб, зеле, картофи, боб, зеле, картофи… Нямаше друго, малко суджук, свалих им шапка тогава. Държавата беше тотално развалена 2003г., но българите бяха здрави и смели и се гордееха с тяхната държава!" казва той.
Макар и вече да се чувства българин, Джеймс не спира да следи събитията в родината си и е изключително разочарован от случващото се там през последните няколко години.
"За мен целият разговор за Брекзит е трагичен! Мисля че сме много по-добре в Европа, заедно сме по-силни, заедно можем да работим по-добре. Да си тръгне Англия, беше огромна грешка. Бъдещето на Англия пак ще бъде в Европа, но сега трябва отново да учим хората, че заедно сме по-силни. Малко ме е срам като англичанин, когато хората ми питат за Брекзит, но така е... това е демокрация.", споделя англичанинът.
В България той научава и някои важни уроци. Най-важният от които е търпението.
"Най-големият урок от България е да бъдем спокойни. Особено пред държавни служители… Да дишаш и да си спокоен пред бюрокрацията. Гостоприемството тук е нещо уникално. Ако отидеш на гости при някой, си тръгваш с чанти пълни с буркани и вино. Когато си гост в България ти си цар и това е много хубав начин на живеене. Опитвам се и аз да бъда такъв.", казва Джеймс.
Той остава верен на България и голямата си любов – Банско. И казва, че няма никакво намерение да напуска втората си родина.
"Фактът, че живея все още тук е, защото обичам тази държава. Всяка година ме питат дали не искам да си тръгвам, да продам хотела и да живея в чужбина, не аз съм много доволен тук. За мен това е рай. Само не знам защо и българите не виждат колко е хубаво в България.", споделя той.
