... да се подпра на парапет на етаж, различен от първия, да пробвам конско, да си обръсна главата, да се опъна на плажа по организъм, да свиря пред хора, да се махна, когато искам или да остана, когато искам, но не искам да си призная...
Не ми стиска за тези и 100 кила други неща, от които все още не знам, че ме е страх, защото шубето не е нещо, за което си изграждаш мнение, а нещо, с което се сблъскваш в конкретен момент.
Тази изповед е свързана с конкретен момент, ако се чудите – момента, в който разбрах, че бостънското дуо You Won’t (за което си говорихме в TRACKTOP 39) носи името на предизвикателната фраза "Не ти стиска/Не би посмял", с която обикновено започва нещо, което може да свърши с болница, затвор или, в най-добрия случай, само с публично унижение. Първоначално си мислех, че Джош и Роки – музикантите от дуета, са започнали с името си някое тайно изречение, което наум довършват с пророчество или мъдрост за живота, например: "Няма да умреш в четвъртък" или "Няма винаги да те е страх“ (буквално You Won't се превежда "Ти няма да..."). Та, това разкритие ме провокира да се замисля за нещата, за които не ми стиска. И не бих се осмелила да ви занимавам повече с тях, въпреки че сте едни от най-търпеливите читатели, след като стигнахте дотук.
Да си поговорим за You Won’t…
На двамата артистични младежи от Бостън им стиска да излизат самички на сцена пред (увеличаваща се) публика, да продуцират сами музиката си и да бъдат рошави и дори деформирани, вместо сресани и представителни, на официалните си снимки за медиите.
Джош и Роки се познават още от гимназията – повече от 12 години, но се събират в You Won’t едва преди 2. Джош пише песните и пее, а Роки (пише се Racky) свири на какво ли не. Ролите им са разпределени и се допълват като оркестър.
Преди повече от година двамата записват цял албум - "Skeptic Goodbye" (можете да го чуете и да си го купите тук>>), издават го, но не спират да работят върху парчетата, които днес на живо звучат различно от албумните си версии. Това би притеснило някои изпълнители, защото не всички фенове са склонни да приемат кавъри на парчета, които харесват, та били те и кавъри, създадени от оригиналните изпълнители на тези песни. Но на You Won’t им стиска да поемат този риск и засега печелят от него.
Какво друго са спечелили за 2-те години от създаването си, какво се надяват да постигнат, как пишат песните си и би ли свирил Роки на каба гайда, успях да разбера от самите изпълнители и по-точно от Джош, който отговори на няколко въпроса за „Музика за четене“, за да мога аз да си спазя обещанието от TRACKTOP 39.
Здравей! Как си? Къде се намирате и това ли е мястото, на което искате да бъдете в момента?
В момента сме в Rocky Retrat Tranquility Farm (звукозаписно студио) в Източен Масачузетс и записваме парчета за следващия ни албум. Това е точно мястото, на което искаме да сме в този момент.
Как си избрахте името на бандата?
Всъщност това е фраза, която празноглавите американски младежи използват, за да се дразнят и предизвикват да направят някоя опасна или неприятна каскада.
Вече мина повече от година от излизането на дебютния ви албум. Какво се промени за вас през тази година?
Мисля, че имаме много по-ясна представа за музикалната си идентичност. Освен това си създадохме много нови приятелски и професионални контакти в този забавен свят, който обикаляме.
Едно от нещата, за които разбрах, че са се променили, е звученето на песните ви. Някои от парчетата от първия ви албум звучат различно от оригиналите по време на участията ви на живо. Повече ли ги харесвате сега и смятате ли, че е трябвало да поработите повече по тях преди да ги издадете в албума?
Когато записахме албума, не бяхме свирили на живо. С непрекъснатото им изпълняване по участия ги трансформирахме до това, което са сега. Не би могло да се случи по друг начин.
You Won't - "Three Car Garage" (OFFICIAL VIDEO) from You Won't on Vimeo.
Някои музикални критици (тази професия не трябва да съществува - бел.а.) казват, че албумът ви е малко суров и най-доброто, което виждат в него, е потенциал. Какво мислите за тези коментари?
Ако харесваш музиката си чиста и прецизна, няма лошо. Но ние не бихме искали да звучим така. Непрекъснато се стараем да усъвършенстваме звученето си, но предпочитаме да останем леко нешлифовани. Просто така го усещаме. Затова не мисля, че въобще някога ще успеем да задоволим този тип слушатели, за които говориш.
Знаете ли каква е следващата стъпка, която трябва да направите? Смятате ли, всъщност, че един артист трябва задължително да знае докъде иска да стигне с музиката си или непрекъснатите експерименти и промени са истински интересното нещо в правенето на музика?
Сега сме се фокусирали върху новия албум и продължаваме с турнето в САЩ, като се надяваме да свирим и в Европа през 2013-а. Смятам, че е важно да имаш някакъв план, но и трябва да позволяваш на нещата да се случват естествено до някаква степен. Наистина не съм сигурен по този въпрос.
Музиката ви е готина и още по-впечатляващо е, че тя е дело само на вас двама. На този етап смятате ли, че има нещо, което да не можете да направите сами и ще са ви нужни повече хора? Замисляли ли сте се да увеличите членовете на бандата?
Скоро няма да стане. Изградили сме си начин на работа, който е много специфичен и е обвързан с нас двамата.
Има ли нещо, което отсега знаете, че никога не бихте направили, независимо колко добре би се отразило на кариерата ви?
Трудно е да се каже в момента, все още се опитваме да си спечелим публика. Имайки предвид, че вече никой не плаща за музика, за албуми и сингли, бандите са принудени да правят кофти компромиси, ако искат да се изхранват с музика.
You Won't - "Ten Years Old" (OFFICIAL VIDEO) from You Won't on Vimeo.
Звучите свежо и мисля, че вече сте си изградили собствен стил, но въпреки това, вече ви сравняват с Боб Дилън, The Kooks и The Shins. ОК ли сте с това? Това ли са музикантите, които ви вдъхновяват или имате други любимци и кои са те?
Не съм запознат с музиката на The Kooks, но Дилън и The Shins определено са артисти, на които се възхищаваме. Пол Саймън също много ни е повлиял.
В момента сте на турне с Lucius (познавате ги от TRACKTOP 29) и Pearl and the Beard. Как върви? Четох някъде, че всички вече сте приятели. Смятате ли да се обедините и професионално, да запишете нещо заедно?
Всички бяхме приятели още преди да поемем на път, но сега вече се познаваме в библейския смисъл. Планираме да работим, записваме, свирим заедно и вероятно дори ще си създадем комуна в близките 5 години.
Ти пишеш всички песни на групата. Откъде идват идеите за текстовете ти? Пишеш за реални събития от живота ти или повечето са плод на въображението ти?
Някаква комбинация и от двете е, в зависимост от песента.
Броят на инструментите, на които свири Роки, е впечатляващ. Има ли инструмент, който тепърва иска да включи в бъдещите ви проекти? Не знам дали ще подхожда на музиката ви, но ако някога реши да се захване с каба гайда, да каже и ще съдействаме...
Роки каза: Този инструмент ми е познат. Слушам българска фолклорна музика от няколко години. Луд съм по ненормалните тактове в нея.
Какво бихте казали на нашите читатели и хората, които харесват музиката ви тук – в България?
Искаме да свирим за вас! Кажете на кого да се обадим!
You Won't са във Facebook, в Twitter, в Bandcamp и ТУК.
