Идва момент, в който "когато порасна искам да стана” се превръща в "когато бях малка исках да бъда”. Този момент може да ви се случи за различни неща, когато сте на 20, когато сте на 50 или когато сте на 100. Това не е моментът, в който мечтите умират. Това е моментът, в който осъзнавате, че те винаги ще останат със статута си на мечти. Няма нищо депресиращо в това. Аз съм щастлива, въпреки че отдавна знам, че речта ми за "Оскар”-ите никога няма да бъде използвана... но продължавам да я редактирам.

А представяте ли си, ако мечтите се сбъдваха без да знаем? Представяте ли си някъде, на някое съществуващо, съвсем реално място, хората да ви възприемат като мечтата, която винаги сте имали за себе си? По-ясно ли? Ами, например, представете си, че без да знаете в Южна Африка сте рок звездата, която винаги сте искали да бъдете, и хората там ви сравняват с Боб Дилън, държат албумите ви до “Abbey Road” на The Beatles и да си правят татуировки с обложките им. Представяте ли си? Това е действителна история... И тя звучи толкова невероятно с цялата си автентичност, че сърцето ти се свива.

Това е действителната история на Родригес (Rodriguez), на Сиксто Родригес (Sixto Rodriguez), на Джизъс Родригес (Jesus Rodriguez). Това е действителната история на една музикална легенда, която умира преди да се роди... но не и в Южна Африка.

НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНА ИСТОРИЯ, ако смятате, че ще успеете да гледате "В търсене на Шугърмен” – документалният филм, който, неочаквано за мен, влезе в програмата на So Independent Film Festival. Този филм е причината Sugar Man на Родригес да влезе в 21-ия TRACKTOP, както и Родригес да спечели вниманието, което отдавна заслужава, през 21 век. Този филм е резултатът от едно вдъхновяващо търсене, което доведе до намирането на едно от любимите ми музикални съкровища. "Пу” за мене...

Историята започва през 1970г. През 12-те месеца на една от готините години за музиката излизат албуми на Боб Дилън (Self Portrait), The Beatles (Let It Be), Jimi Hendrix (концертния Band Of Gypsys), Нийл Йанг (After The Golden Rush), Simon & Garfunkel (Bridge Over Troubled Water) и много, много други. Сред безличното "много, много други” е и албумът “Cold Fact” на изпълнител с името Родригес. Кларънс Авант от Sussex Records, която издава албума, на шега казва, че в САЩ “Cold Fact” е продаден в 6 копия, но едва ли тази бройка е много далеч от истината.

Въпреки че Родригес е уникален, безспорно суперталантлив музикант и текстописец, в което вярват откривателите му Денис Кофи и Майк Тиодор, албумът потъва. Обяснението на двамата продуценти е, че може би американците не са се впечатлили от мексикански-звучащото име на изпълнителя и идеята, че записва рок. Истината е, че никой днес няма обяснение защо този албум не е легенда. ЗАЩО?!? Чуйте и опитайте и вие да си отговорите...

ЗАЩО?! Нали...

Въпреки, че "Cold Fact" не постига нищо, хората на музиката го оценяват и следва още един албум "Coming from Reality", продуциран от Стив Роуланд. Същата съдба, та дори и по-зле. От втория проект на Родригес сигурно са продадени 5 копия в САЩ. И всичко свършва...

“Cause I Lost My Job Two Weeks Before Christmas” пее Родригес в „Cause”. Роуланд определя песента като магическо пророчество, защото изпълнителят, който той толкова харесва и в чийто талант е убеден, бива изхвърлен от Sussex Records две седмици преди Коледа през 1971г.

И край.

Междувременно в една друга действителност...

По неведоми пътища, които са известни само на най-хубавите случайности, копие на Cold Fact попада в скованата от апартейда Южна Африка. Албумът се превръща в хит. Никой никога не може да преброи нелегалните копия на плочата, които са направени по онова време. За южноафриканците Родригес и музиката му се превръщат в символ на революцията, той е доказателството, че може да има по-добро и ги вдъхновява да го търсят. Албумът е издаден и легално през 1971г. и досега е продаден в стотици хиляди копия.

В Южна Африка мъжът с кръстосаните крака, тъмните очила и шапката от обложката на албума е легенда. И всеки южноафриканец вярва, че това е така навсякъде другаде по света.

И отново край... с БУМ! В разгара на еуфорията по Родригес тръгва слуха, че той се е самоубил на сцената по време на концерт.

"Но благодаря ви за отделеното време
Можете и вие да ми благодарите за моето
И след като всичко е казано
Забравете."

Изпява Родригес във "Forget It":
1)вади пистолет и се застрелва в главата
2)залива се с бензин и драсва клечката

Това са версиите на легендата за смъртта на музиканта, която покрива Южна Африка. Така изпълнителят умира за втори път, след като американската публика веднъж го погребва с безразличието си.

...

Годината вече е 1998-а – една от не толкова готините години за музиката. Това е годината, в която една от трите дъщери на Родригес разбира от интернет, че мъж с прякор Шугърмен (Стефан Сигерман) от Южна Африка търси баща й. Това, което дъщерята на Родригес не знае, е, че само допреди няколко месеца Шугърмен е търсил информация за смъртта на баща й.

И отново начало... "Благодаря ви, че ме поддържахте жив" – с тези думи, насред шума от десетки хиляди аплодиращи ръце и крещящи гърла, Родригес приветства публиката на първия от 6-те си напълно разпродадени концерта в Южна Африка през 1998-а. Една бивша легенда, която според Кларънс Авант никога не се е случила, един скромен строител идва от мизерната си къща в Детройт и изживява мечтата си, макар и с огромно закъснение, макар и едва вчера да е разбрал, че мечтата се е сбъднала и е факт от повече от 20 години.

Още 14 години минават и аз разбрах всичко това. Ако се беше случило на мен, ако след 30 години някой ми каже, че съм Джими Хендрикс за Южна Африка:
1)вадя пистолет и се застрелвам в главата
2)заливам се с бензин и драсвам клечката

Сиксто Родригес не съжалява за нищо. Не търси славата, която все пак го застига за втори път днес, след излизането на документалния филм. Парите от концертите раздава на приятели и трите си дъщери. Не изглежда да обвинява някого. Не вярвам, че ще тръгне да съди когото и да било. Той може и да е легенда, но докато много легенди са били откровено пълни идиоти, Родригес е останал човек.

Няма да питам "какво ако беше станало... ". Няма значение вече. Но "когато порасна искам да стана...” такъв човек.

ТУК можете да се информирате за предстоящи участия на Родригес.