Животът е започнал в езера с вулканичен кондензат на сушата, а не в океана, твърдят германски биофизици, пише БТА. Съвременният живот е по-съвместим химически с условията в области с геотермични отвори, като в националния парк Йелоустоун, а не с океана, дори и в примитивната му форма. Резултатите противоречат на общоприетата теория, че животът е започнал в морска среда. Според германските учени той е еволюирал в охладени езера на сушата, образували се от вулканична активност дълбоко в земните недра. По-късно се е разпространил в океаните.
Интересът към химическия произход на живота се подклажда от загадката защо в живите клетки калият е толкова много в сравнение с натрия. Новото изследване дава правдоподобно обяснение за това несъответствие. Съотношението на неорганичните йони във всички съвременни живи клетки е като в кондензата на геотермалните пари, а не като в океана. Ако тези пари са се кондензирали в езера, пълни с въглерод, азот, фосфати и други градивни елементи на живота, средата е била много благоприятна за еволюирането на биохимически процеси в клетките.
Водата на ранните океани, за разлика от вулканичния езерен кондензат, би трябвало да съдържа 40 пъти повече натрий, отколкото калий, за да се появят първите клетки, каза биофизикът Армен Мулкиджаниан.
"Според нас протоклетките са възникнали в хабитати с висок коефициент калий-натрий и сравнително висока концентрация на цинк, манган и фосфор - каза той. - Иначе първите клетки би трябвало вече да са притежавали развити мембрани, както и ензими за транспортиране и/или блокиране на йони". Има и други фактори в полза на езерата на сушата като начална точка на живота, например ниската концентрация на сол.
