Джони Ротън, Ричард Ашкрофт, Мик Джагър, Сид  Вишъс. В него има всеки един от тях. И в същото време е напълно различен. Зак Лорънс от Deadletter.

Вокалистът на британската постпънк формация е ново поколение артист. Различен, заради артистичната гъвкавост, с която минава от образ в образ, не само на сцената. Заради аристократизма, който все по-рядко се среща в музиката, и заради бунта, който не те отегчава.

Идеологияга на Deadletter е достатъчно простичка, за да бъде припознавана от мнозина и тепърва да проправя пътя на групата напред. Защото истеричната сила, за която пеят, показва, че си човек. Защото в техния ритъм има повече лудост, но и моменти, в които просто кимаш с глава. Защото, в крайна сметка, иронията, граничеща със сарказъм, е най-ценното усещане от музиката на Deadletter. Защото са по-добри от хедлайнера...

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Снимка: Даниел Димитров

Зак Лорънс в разговор с Даниел Димитров – за истеричната сила и Гогол в музиката, за ритъма на Deadletter сега, за провокациите в нежелана посока, за света извън музиката. И още: Кога говоренето на един музикант е по-важно от пеенето. Кое е по-добре – броят на песните да се увеличава или графикът с концерти. А как изглежда днес съвременният познавач на поп културата.
 
Преди концерта в София, в социалните мрежи на групата пишеше „Ракията е на масата и е готова да бъде изпита“... 

- Това е работа на нашия мениджър. Нямам никаква представа какво означава ракия.

Това е български алкохол.

- Ето защо го е написал. За да има някаква актуалност. Заради мястото, където се намираме. Аз лично обаче не мога да кажа, че някога съм опитвал ракия.

В пъб сте измислили името на групата, а случвало ли се е в пъб да създавате музика?

- Работили сме върху песни по време на саундчекове, на най-различни места. Може би е имало момент, в който едно от тези места да е било кръчма... Така че – да, вероятно сме работили и в кръчма. Но никога не сме се събирали в кръчма, за да пускаме музика. Освен, ако не сме имали участие там...

Защо кръстихте най-новия си албум Hysterical Strength (Истерична сила)?

- На първо място, това звучи доста силно като думи и като внушение, сурово и грубо. Така че концепцията за истеричната сила е свързана с онзи феномен, при който твоето психическо състояние се отразява върху физическото ти състояние. Според мен това показва, че всъщност ти си човек.

Казвате, че сте прочел „Мъртви души“ на Гогол докрая само, защото толкова много други руски писатели се позовават на него. Кой е Гогол в музиката?

- О! Предполагам, че може да е The Beatles, като се има предвид колко много неща се случват след това. Може и да е някой като Робърт Джонсън (1911-1938, американски блус музикант, китарист и певец – бел. а.) – един от майсторите на блуса. Защото всичко, което идва след блуса, е благодарение на блуса...

Танцът е естествен отговор на ритъма, са Ваши думи. Какъв е ритъмът на Deadletter сега?

- Бих казал, че нашият ритъм е все още много танцувален. Има моменти, в които движенията, може би, стават по-френетични от очакваното. Вероятно има повече лудост, но има и такива моменти, в които можете да спрете да танцувате, и само да кимате с глава, и леко да се поклащате.

Кога говоренето на един музикант е по-важно от пеенето?

- Предполагам, че зависи от формата и начина, по който се опитвате да общувате. Музиката е комуникация, сама по себе си, и ако сте склонни, чрез нея можете да предадете всякакви послания или мнения.

Снимка: Даниел Димитров

Ето, сега, докато си говорим, би било странно, ако аз отговарям пеейки. Макар че с музиката можеш да кажеш всичко – не вярвам, че има граници за това, което не можеш да изразиш чрез нейната сила.

Гадно ли е, когато провокираш някого в нежеланата от теб посока?

- Не. Мисля, че е добре. Смисълът на това, което правим, е то да бъде тълкувано по различен начин. И, ако някой тълкува погрешно думите ти, или просто е издърпал късата клечка, намирам перспективата за доста вълнуваща. Не бих искал да бъда отговорен за подбуждане към нещо – насилствено или противоречащо на моя собствен морален кодекс. Но мисля, че, ако някой разбере погрешно моята музика или моите текстове, това зависи единствено от самия него.

Не съм аз този, който ще казва на хората дали са прави или грешат. Аз просто предавам и всеки решава според капацитета на собствения си разум. 

Може би думата отговорен е глупава, но това означава ли, че не се чувствате отговорен за това, което пеете, пишете или изпращате като послание?

- Предполагам, че съм отговорен по някакъв начин, но никога не бих направил нещо умишлено, освен, когато умишлено се опитвам да бъда сатиричен или ироничен. Не бих казал нещо, ако не го вярвам истински в него, или, ако наистина не искам да се задълбоча в тази посока – за да разбера повече за себе си или по  въпросната тема.

Кое е по-добре – броят на песните да се увеличава или графикът с концерти?

- Ще прозвучи като лош отговор, но мисля, че и двете са еднакво важни. Прекрасно е да се свири на все повече и повече концерти. Но аз много добре знам за себе си и за останалата част от групата, че мразим да свири едни и същи песни отново и отново, и отново. Трябва да дойде моментът, в който да започнеш да записваш нова музика, както ние в момента. Намираме време между натоварения си график, за да влезем в студио и да правим нови записи.

Наистина ли автобиографията на Deadletter ще излезе през 2034 година? Знам, че в това има някаква шега, но какъв беше поводът за нея?

- Може би (Смее се – бел. а.). Какво са десет години? Ако нещата вървят добре, може и да издадем автобиография.

Преди време просто се пошегувах, като избрах произволна година. Честно казано, съмнявам се, че ще има автобиография. Освен, ако не се случи нещо извънредно през следващите десет години.

Как виждате себе си и групата след 10 години?

- След 10 години… Наистина не знам. Това е толкова труден въпрос. Честно казано, едно нещо научих – не е разумно да се гледа твърде далеч в бъдещето. Погледнете месец напред или малко след това, и толкоз. Никога не знаете какво може да се случи.

Снимка: Даниел Димитров

Мисля, че дългосрочното планиране носи разочарование. Така че наистина не знам как бих изглеждал след десет години и не мисля, че това е нещо лошо...

А как изглежда днес съвременният Pop Culture Connoisseur? (Познавач на поп културата, албум и песен на Deadletter от 2021 г. – бел. а.)

- Предполагам, че е някой, който не вижда изостаналостта или лицемерието в собствените си действия, което, може би, е доста весело. Да, това е някой, който не може да разбере, че е лицемер.

Какъв е Вашият свят, извън музиката?

- Много литература, много книги. Аз работя и като градинар, за да си плащам сметките. Но нямам собствена градина... Обичам общуването. Обичам да прекарвам време с моята приятелка. Тя се казва Иш и е художничка. Учи рисуване в момента.

Имате ли неин портрет?

- Всъщност, тя ме е рисувала няколко пъти. Страхотна е.

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Трудно е да се опишеш. Какво съм аз?... Решителен, целеустремен (Зак Лорънс използва думата dertermined – бел. а.).

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...“?

- Аз съм човек, който обича… (Замисля се – бел. а.) Който обича да открива нови места.

Снимка: Даниел Димитров

Много вълнуващи са всички различни точки, на които можем да дойдем с групата. Места, на които, може би, никога не бих си помислил да отида. Но отиваш там и осъзнаваш, че изпитваш възхищение...

Бихте ли се върнал в България?

- Да, така мисля. Тук ми харесва.