Ако птицата е свобода, а единствената птица е прелитаща бомба, то накъде вървим? Какво се случва днес? Какво е било вчера? Какво ни очаква утре? „Птици в сянката на огъня“ казва много неща – от глупостта на чувството за безвремие до непоправимостта на убедеността за вечност...
Да разкажеш за войната с очите на любовта, да дадеш цвят на раните, различен от този на болката. Да откъснеш забранения плод, без да губиш усещането за благодат... За по-малко от час съпреживяваш три истории, в които сякаш е събран един цял космос от животи, отношения, съдби и смисли.
Съвсем не неочаквано, представлението започва с усещането за черно-бяло кино, с чаплинов дух, с вкус на забранена любов по време на война и с един по детски чист и (възрастно) наивен оптимизъм, който те държи до последната минута. И това е големият ключ, който режисьорката Клара Армандова дава на зрителя, за да го остави нащрек, да го пощади от неизбежната безпощадност на войната, но, в същото време – да го направи съпричастен.
Така, малкото чудо – от сцената към залата – се случва. Докато героите все още само си играят на война и никой не очаква, че тя може да се случи. И когато има война, и мечтите, и копнежите за деца, и любовта, отиват по дяволите. И дори, когато войната отнема – и любовта, и децата, и всичко, свързано със съкровеност и святост...
Ролите в „Птици в сянката на огъня“ са поверени на четирима млади актьори – Анастасия Левордашка, Владимир Богданов, Лили Сучева и Филип Гуляшки, чието сцепление превръща трите едноактни пиеси в картина с цялостно въздействие върху сетивата. И миризмата на барута, и аромата на целувката, и болничната атмосфера, се долавят.
Камерното пространство е истински бонус за публиката, която има шанса да наблюдава всеки детайл от лекотата, с която Анастасия Левордашка разгръща и развива своите героини, и безупречността с, която Филип Гуляшки владее тялото и гласа си.
В този интересно поднесен разрез войната прилича на тротилова торта – грозна и вредна. Като отрова, която човекът поглъща, докато около него свисти „спасителния“ звук на предупредителни сирени. Докато мечтае за свобода, без да схваща смисъла на мечтата и на свободата. Защото е „птица“, която „лети“, без да умее да гори, защото полетът й е само в сянката на огъня. И само така оправдава всяка една от кавичките, с които е предозирал сюжета на собственото си съществуване...
Освен режисьор, Клара Армандова е и автор на „Птици в сянката на огъня“, нейна е и сценографската среда. Композитор е Ангел Чавдаров, художник-изпълнител и създател на костюмите е Христина Дякова.
