За да създадеш „Парченца от слънце и облак", трябва да имаш голямо сърце и голям, но необикновен талант. Защото режисьорската ти душа може да открива пластове отвъд видимото и се справя с невъзмоността на дните и с химерата за живота като празник на любовта. Любовта се лее като вино, а то най-често е или тежко, или горчиво, или твърде бързо опива и пренася в други измерения, в „любовта“ без любов...
Премиерното представление от афиша на „Нов театър НДК“ е по „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел. Неговата небезизвестна първа и може би най-успешна пиеса от 1964 г. е удостоена с „Пулицър“ през 1971 – годината, в която е поставена на Бродуей.
Клара Армандова се е заела с нова българска версия на тази женска история –за една свръхактивна майка, една умираща жена, две дъщери и един заек. Режисьорката е събрала екип, чието ядро е Албена Колева, която пък събира около себе си забележително „женско царство“ – Луизабел Николова, Мария Кацарова и Илияна Гатева.
„Парченца от слънце и облак“ е за полуживота, за промяната, за зависимостта, за инвалидността като състояние на духа, за обичането като професия, за страха от несигурността, която самите ние искаме, за щастието да оставаш и за нещастието да не можеш да тръгнеш, за духа и усещането, когато равносметката излиза на нула, но и за псевдовеселия и псевдоколеден дух, и за лудостта като вечно състояние на този дух...
Това е представление за усещането на времето като мъртва точка, когато локумът става на пистил – заради рани от миналото, и за онзи отчетлив звук на ключалката от родния дом – заради който не можем да продължим напред...
Клара Армандова е удостоена с наградата за най-добър режисьор на Международния театрален фестивал в Единбург. Неслучаен е и спектакълът, получил високата оценка – „Ромео и Жулиета“ (1994). Това е огромно признание за режисьор, поставил един от най-великите текстове, посветени на любовта. Не по-малко значимият текст на Зиндел е своеобразно продължение на вечната тема.
Любовта в „Парченца от слънце и облак“ е заключена – и буквално, и преносно – в мизерията на собствения ни объркан свят. Тя е навсякъде, но сред болка, тревожност и цигарен дим не успява да изплува от малките ни сърца и да се влее в океана на взаимното обичане. Въпреки това, но и заради това, „Парченца от слънце и облак“ е една много светла, зареждаща и пълна с живот пиеса – заради положителната енергия, която се „излива“ от сцената към публиката, въпреки привидния мрак...
За автора
Американският драматург Пол Зиндел (1936-2003) е роден на остров Стейтън, Ню Йорк. Баща му напуска семейството, когато той е съвсем малък и заедно с майка си и сестра си обикалят острова, сменят различни апартаменти и къщи. Още като ученик Пол се опитва да пише пиеси и учи химия. По-късно преподава химия в местно училище. Като студент Зиндел посещава курс по креативно писане при прочутия драматург Едуард Олби (1928-2016).
„Неговата драма комбинира моменти на болка, трогателност, красота и надежда. Това е най-завладяващата драма от този вид след „Стъклената менажерия” от Тенеси Уилямс“, пише списание „Варайъти“ за майсторството на Зиндел. Той е автор на общо 39 книги, предназначени за деца или тийнейджъри. В много от тях действието се развива в неговия роден град.
Повечето работи са и почти автобиографични, каквато е пиесата „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“. През 1972 г. Пол Нюман прави филм по нея. За ролята на Беатрис – майката, актрисата Джоан Удуърд получава награда за главна женска роля на фестивала в Кан. Българска интерпретация датира от 1976 г., във Варненския драматичен театър, постановка на Станчо Станчев. Адаптацията на Марий Росен с Ана Вълчанова е удостоена с два „Икар“-а – за режисура и за главна женска роля (2015).
