Виртуозът на цигулката Ара Маликян с разказ пред BTV за любовта към изкуството, което спасява живота. 

Ара Маликян – многоликият цигулар с ливански произход и арменски корени. Освен това, той е първи цигулар на испанската кралица и провъзгласен за цигулар №1 на Испания. Тази седмица той зарадва българските почитатели с дългоочакваните си концерти в София и Пловдив. Публиката се наслади на красивото изпълнение на цигуларя, придружено от пианoто на кубинския музикант Иван Мелон.

„Концертът е пътешествие през музиката на различни кутлури, държави, стилове и исторически периоди. В програмата присъстват мои авторски композиции, както и различен прочит на известни модерни мелодии, написани от големи рок звезди“, разказа Маликян.

Със сигурност можем да усетим това етно влиянието от различните култури в музиката, която прави, заедно с темпераментните импровизации. Следователно, мелодиите, които твори нямат граници. Според него както в живота, така и в музиката различните култури могат да съжителстват без проблеми, в хармония.

„Пети Гараж“ е последният албум, който музикантът издава през януари. Именно тези произведения той представи пред публиката в България. Историята зад името на албума „Малкияъ гараж“ се крие в убежището, което музиката, звучаща из малките гаражи в родината му Ливан, му е дала по време на войната в държавата. Именно музиката отвлича мислите на музиканта по време на бомбардировките. На четиринайсет години, Ара бяга от Ливан и по-късно учи във Великобритания. И до днес, той все още следва този творчески път.

 

„По време на войната в Ливан, както и в момента, във времена на пандемия, се убедихме, че музиката е много значима за нас. Всички имаме нужда от изкуство, от култура. Разбира се, здравето е много важно, но физическото здраве, зависи от състоянието на ума. Ако човек има здрава психика, той ще е силен. Така и по време на войната в Ливан, музиката и изкустовто бяха движещите сили за нас“, посочи Маликян.

Ара разказва, че заради открояващия външен вид, често го смятат за рок изпълнител, ако не носи цигулката със себе си. Веднъж дори са го спирали на летище, защото са мислели, че в калъфа на цигулката всъщност се крие автомат. Всичко това, той посреща с типичната огромна усмивка. Но за него, както в музиката, така и в срещите с публиката, е важно да вдъхва свежо чувство на свобода.