Учените отдавна се чудят как семейството птици, което включва северноафриканските щрауси, австралийските емута и казуари, новозеландските кивита и южноамериканските нандута, се е разпространило по целия свят, като се има предвид, че нито една от тях не може да лети.
Ново проучване може би е намерило отговора на тази загадка: най-старите известни предци на семейството са били способни да летят, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Единственият жив представител на това семейство птици, наречено палеогнати, способен да лети, е тинаму в Централна и Южна Америка. Но дори и тогава, тези плашливи птици могат да летят само на къси разстояния, когато трябва да избягат от опасност или да преодолеят препятствия.
Предвид тази неспособност във въздуха, учените се затрудняват да обяснят как палеогнатите са се разпространили толкова широко.
Някои предполагат, че предците на птиците са се разделили, когато суперконтинентът Гондвана започнал да се разпада преди 160 милиона години, създавайки Южна Америка, Африка, Австралия, Индия, Нова Зеландия и Антарктида.
Генетичните изследвания обаче показват, че „еволюционното разделение между видовете палеогнати е настъпило много след разделянето на континентите“, заяви водещият автор на изследването Клара Уидриг от Смитсоновия национален музей по естествена история.
Уидриг и колегите ѝ анализирали образец от литорнитид, най-старата група палеогнати, за която са открити фосили. Те са живели през палеогенския период преди 66-23 милиона години.
Фосилът на птицата Lithornis promiscuus е бил открит за първи път в американския щат Уайоминг, но е бил съхраняван в колекцията на Смитсоновия музей.
„Тъй като костите на птиците са крехки, те често се раздробяват по време на процеса на фосилизация, но при тази не са се. От решаващо значение за това проучване е, че тя е запазила оригиналната си форма“, каза тя.
Това позволило на изследователите да сканират гръдната кост на животното, където са били прикрепени мускулите, позволяващи полет.
Те установили, че Lithornis promiscuus е бил способен да лети – или чрез непрекъснато махане с криле, или чрез редуване на махане и плъзгане.
Но това откритие повдига друг въпрос: защо тези птици са се отказали от способността си да летят?
„Птиците са склонни да еволюират в неспособни да летят, когато са изпълнени две важни условия: те трябва да могат да си набавят цялата храна на земята и да няма хищници, които да ги заплашват“, обясни Уидриг.
Други изследвания наскоро разкриха, че литорнидите може да са имали костен орган на върха на човките си, който ги е правел отлични в търсенето на насекоми.
Но какво да кажем за второто условие – липсата на хищници?
Уидриг подозира, че предците на палеогнатите вероятно са започнали да еволюират към неспособност за полет след измирането на динозаврите преди около 65 милиона години.
„С изчезването на всички големи хищници, птиците, които се хранят на земята, са били свободни да станат неспособни за полет, което им е спестило много енергия“, посочи тя.
Малките бозайници, които са оцелели след събитието, което е унищожило динозаврите – за което се смята, че е бил огромен астероид – са имали нужда от известно време, за да еволюират в хищници.
Това би дало на нелетящите птици „време да се адаптират, като станат бързи бегачи“ като ему, щраус и нанду – или дори „да станат сами опасни и заплашителни, като казуара“, отбеляза ученият.
Проучването е публикувано в списанието Biology Letters на Кралското общество.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
