Само след дни – на 1 януари 2026 г., България ще смени лева с евро.
Страната е на прага на промяна, за която се подготвя повече от десетилетие – със спорове, очаквания и надежда за по-голяма икономическа сигурност.
Влизането ни в еврозоната отваря нов етап за България. Това е път, по който са минали вече Словакия и Хърватия.
Опитът на Словакия
В Словакия вече 17 години вървят по пътя, по който България е тръгнала – пътя на еврото.
През 2009 г. словаците казаха „край“ на словашката крона и преминаха към общоевропейската валута.
През 1992 г. семейство Янчеви напускат България. Така през поливаната си живот в Словакия плащат с крони, а през другата – с евро. Построяват къща. Музиката и изкуството я превръщат в дом, а чрез българската кухня запознават словаците с нашата култура.
„Баницата е любимото ястие освен на всички българи и на много словаци. Просто имаме клиенти, които от 10 години редовно идват да ядат баница, поръчват баница, дори онази седмица имахме износ на баница за Германия“, казва Мая Янчева.
На въпроса дали цената на баницата се е покачила в Словакия след преминаването на еврото тя отговаря, че се е повишила, но не заради еврото, а защото цената на всичко е скочила.
„Тези страхове, дали обосновани или не, зависят от икономическата база на една страна. Дали са се страхували хората – със сигурност, дали е било катастрофално за тях – със сигурност – не“, коментира Емил Янчев.
Разказват, че преминаването към новата валута е преминало плавно и спокойно.
„Технически проблеми нямахме никакви – нито ние, нито словаците, може би за възрастните хора е било по-трудно, но ние бяхме манипулирали вече с евро дълги години. В Австрия влезе 2001 г. и просто това беше валутата, която се използваше. А словаците много често пазаруват в Австрия. Така че за нас нямаше някакви изненади или страхове“, Мая.
„В тези страни – средноевропейски, няма такова явление „шокова терапия“. Тук всичко е плавно, дори забавено. А забавеното действие, макар че ние българите сме доста по-темпераментни от словаците, се оказва много по-ефикасно“, допълва Емил.
Игор Барат, или както е по-известен в Словакия „мистър евро“, е, човекът, който трябва да подготви страната за въвеждането на еврото и да координира всички процеси. Разказва ни, че целта е бил, когато словаците се събудят в утрото на 1 януари, животът да е постарому.
„Най-важното е комуникацията да бъде ясна и прозрачна. За да знаят предприемачите, бизнесът, големите фабрики, малките магазини, малките и средните предприятия, защото пред задачите и задълженията са значително повече. Цялото въвеждане на еврото се случва на ниво предприятия, държавни и публични институции, а обикновеният човек просто ще се събуди една сутрин и ще плаща в евро“, обяснява Игор Барат.
Така и става, казват хората, които срещаме по улиците на Братислава. Откриваме Наталия пред магазин за хранителни стоки. Разказва ни, че в първите месеци са преизчислявали в магазина и в двете валути, но бързо са свикнали и са разбрали, че това ги улеснявала, защото пътуват без да обменят валута.
„В началото плащахме с крони и ни връщаха евро, но всичко беше нормално. Аз работих във банка и много хора идваха веднага да си сменят пари. Даже купуваха от тези стартовите пакети, защото много се радваха, че на самите монети е отпечатан словашкия герб“, спомня си Наталия.
Половината от българските евромонети се секат именно тук в Словакия. Под надзора на Европейската централна банка и със съдействието на Народната банка на Словакия.
През 2009 г., в която Словакия сменя валутата си, тогава статистиката на Националната банка показва, че въвеждането на еврото е довело до еднократно увеличение на инфлацията с 0,2 до 0,4 пункта. Въпреки това Евростат отчита, че годишната инфлация в Словакия е спаднала от 3,5% през декември 2008 г. на 2,4% през февруари 2009 г. Тогава едва 40% от словаците са вярвали, че еврото ще доведе до по-ниска инфлация.
„Мисля, че хората не свързват големите икономически процеси в страната с факта, че имаме евро. Ако се замислим за последните години с висока инфлация или за това, че икономиката в момента расте много бавно и сближаването ни с европейските жизнени стандарти е спряло. Тези проблеми имат напълно различни причини и нямат нищо общо с валутата. И тъй като преходът към новата валута мина толкова гладко, а междувременно се случиха толкова много неща, връзката между валутата и икономическото развитие е много слаба“, коментира Михал Хован, изпълнителен директор „Монетарна политика“ в Народната словашка банка и бивш финансов министър.
Питаме го как преминаването към еврото се е отразило на цените на храните, които сериозно се повишиха през последната година в България.
„Ако това ви носи някаква утеха – цените на храните са високи и в Словакия. Но тъй като имаме еврото отдавна, не го свързваме с валутата, а търсим други причини – глобалните цени на суровините, практиките на местните производители, дали има повишени маржове спрямо миналото – вероятно не“, отговаря финансистът.
След приемането на общоевропейката валута от словашкото финансово министерство казват, че експортът се е увеличил с почти 100% в сравнение с другите страни в региона като Чехия, Унгария, Полша и Словения. А от 2008 г. досега средната пенсия от 340 евро е скочила на 780, което според словашките финансисти е доказателство, че икономиката е подем.
„Самото еврото не е „сребърен куршум“, който автоматично ще ви отведе до желания резултат, но със сигурност може да усили добрите политики, които провеждате. Това, което еврото прави най-вече, е, че ви поставя на световната икономическа карта по отношение на стабилност и надеждност. (0:35) Инвеститорите могат да разпознаят държава, която е много по-стабилна и предсказуема. Това възприятие на инвеститорите е изключително важно, но само по себе си не е достатъчно. За да бъде една държава успешна и да расте, тя трябва да провежда структурни и иновационни реформи, а еврото ще помогне тези усилия да бъдат усилени“, обяснява Габриел Махлица, директор на Института за финансова политика в Министерството на финансите.
Снимка:
btvnovinite.bg
Опитът на Хърватия
На 1 януари 2023 г. Хърватия празнува две исторически крачки – присъединяване в Шенген и към еврозоната. Едно евро в този ден е малко над 7 куни. Това е не просто смяна на пари, а ключов момент в икономическата интеграция на страната с останалата част на Европа.
А за малко повече от две години ефектите вече се усещат – брутният вътрешен продукт расте, кредитният рейтинг се повишава и е най-добрият от 1997 г. насам, а държавният дълг спада от 90% под 60% от БВП.
„Това означава, че публичните ни финанси са стабилни, че контролираме бюджета и се грижим за уязвимите групи и за пенсионерите. Имаме устойчив икономически растеж през последните няколко години. Имаме значителни инвестиции, особено от европейските фондове“, коментира Звонимир Савич, специален съветник на министър-председателя.
Хърватия става член на еврозоната десет месеца след като Украйна е нападната от Русия и година след глобална COVID пандемия – събития, надули инфлацията в целия свят. С приемането на еврото цените в Хърватия започват да се успокояват – инфлацията от над 10% през 2022 г. към днешна дата е около 4%. В същото време заплатите растат по-бързо от цените, а според правителството това е ясен знак за стабилност. Властите твърдят, че самото въвеждане на еврото се е отразило минимално на инфлацията – едва с две десети от процента.
„Проблемът в Хърватия беше следният – присъединихме се към еврозоната през 2023 г., но през 2022 г. Преживяхме тежка икономическа и енергийна криза, както и агресията в Украйна и прекъсванията в търговските вериги, които повлияха върху общото ниво на инфлацията. Затова е естествено хората да възприемат, че поскъпването е заради еврото, но това не отговаря на истината. Хърватия направихме анализ на цените за няколко месеца. В 10-те най-големи търговски вериги анализирахме почти 2300 продукта, започвайки от края на 2022 г. до средата на март 2023 г., и установихме, че само 1,4% от продуктите са поскъпнали. Всички останали цени и ли са останали същите – около 86%, или дори са намалели – около 13% от тях“, уточнява Звонимир Савич.
Според официалните оценки преходът към новата валута е бил добре организиран, като не са регистрирани значими проблеми, но не e минало съвсем без предизвикателства.
Повечето хора отчитат позитивите, някои обаче забелязват и промяна в цените.
„И по времето, когато плащахме с куни беше добре, но честно казано вече свикнах с еврото. Това, което е по-хубаво на еврото, е например, че можеш да пазаруваш навсякъде в еврозоната без да имаш разходи за превалутиране. Все пак сме част от Европа, там навсякъде е в евро, нормално беше да дойде и при нас“, смята Юрица, собственик на магазин за цветя.
За да овладее ситуацията с цените на храните и да подпомогне хората с по-ниски доходи, държавата въвежда ограничение в цените на определени хранителни продукти.
Така търговците в големите вериги трябва да предлагат поне един продукт от всяка регулирана категория до определената от държавата максимална цена – това са основни хранителни продукти, както и стоки от първа необходимост.
Въвеждането на еврото в страната съвпада и с период на икономически подем – увеличени инвестиции, по-високи заплати и по-голямо потребление. Именно тези фактори, а не новата валута според експертите са подхранили инфлацията в страната.
„Не смятам, че ограничаването на цените не е добра идея. Може да действа временно. При хляба например това е социална, не икономическа мярка. Тя помага на най-бедните, защото им гарантира, че цената няма да се повиши утре. Но за търговците това означава, че ще повишат цените на други стоки, за да компенсират“, коментира проф. Марияна Иванов, преподавател по парична политика и лични финанси във Факултета по икономика и бизнес към Университета в Загреб.
Преходът към еврото в Хърватия започва с двойно обозначаване на цените. Възможността за плащане в двете валути от страна на потребителите е 15 дни. Търговците пък имат задължения да връщат ресто само в евро. Паралелно се актуализират банкомати и картови системи.
„Най-голямото предизвикателство беше за банките, защото те трябваше да инвестират допълнително в оборудване – например в сървъри и т. н. Освен това трябваше физически да променят всеки банкомат, тъй като размерът на банкнотите беше различен. Куната не беше със същия размер като еврото. И чисто логистично това беше изключително сложно“, спомня си Ивана Гаджич, председател на управителния съвет на Фондова борса Загреб.
Гаджич си спомня, че е имало съпротива от страна на част от обществото с мотива, че страната губи своята независимост.
„Честно казано, в днешната финансова система, какво изобщо означава „независима валута“? Хората използват Revolut, за разплащане, купуват акции в САЩ, търгуват с криптовалути. Нищо от това няма връзка с България, Хърватия или национален интерес. Съвременните парични потоци направиха местните валути не само по-маловажни, но и по-уязвими на външни влияния“, допълва финансовият експерт.
Опитът на Хърватия показва, че въвеждането на еврото не е довело до срив в спестяванията или скок в лихвите, а напротив нивата им са останали стабилни.
„Ако погледнем финансовия сектор, особено банковия, който представлява около 75% от финансовата система — след въвеждането на еврото валутният риск изчезна, което направи системата много по-устойчива на потенциални кризи. Работата на централната банка също стана по-лесна, защото преди трябваше постоянно да следим стабилността на обменния курс – това беше основен стълб на икономическата и банковата стабилност. С въвеждането на еврото вече не е необходимо да поддържаме фиксиран курс. Най-същественото е, че хората не усетиха никакви сътресения в ежедневието си. Депозитите им, които бяха в куни, автоматично се преобразуваха в евро – не трябваше да правят нищо. Единственото, което се наложи, беше да обменят кеша си от куни в евро. Част от тези пари хората внесоха по банковите си сметки, просто за да улеснят процеса“, казва Михаел Фауленд, подуправител в Хърватската централна банка.
Към днешна дата вече се наблюдават устойчиви тенденции – валутният риск за бизнеса и домакинствата отпада. Хърватия е сред първите три държави по изпълнение на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Страната разполага с 10 милиарда евро по тази програма.
Хърватия вече направи своя избор и две години по-късно резултатите са видими – повече сигурност, повече доверие и по-силна връзка с Европа. Преди нея по този път мина и Словения, която доказа, че еврото може да бъде стабилна основа за растеж и спокойствие.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
