Лабиринт. Тъмнина. Шамани. Влудяваща „музика“. Такова е усещането в първите две минути. След това идва негово величество Театърът, в най-привлекателния му вид. Актьорски, майсторски, динамичен, различен, изпълнен с цялото съвършенство на смисъла...
„Замъкът. Видения по Франц Кафка“ е приключение в центъра на София. Преживяване по здрач. Музеят „Земята и хората“, тази сякаш тъжно заспала още от времето на соца сграда живее нов живот. Връщайки, преобразявайки или по-скоро прегръщайки реално-нереалния свят от абсурд, бюрокрация и вътрешно напрежение на един от най-големите писатели на 20-и век.
В поредния спектакъл-бижу на Валерия Вълчева (сценарий, режисура и костюмография) ключовата дума е видения. Тоест, свободна, фантазна, асоциативна, фрагментарна, призрачна и доволно дръзка театрална форма.
В центъра е историята на землемер, който пристига в село, управлявано от загадъчен замък – недостъпна, бюрократична и безлична власт. В свят, който не дава обяснения, но изисква подчинение, К. се опитва да разбере защо е повикан, да влезе в контакт с властта, да получи признание, смисъл, място. Но колкото повече се опитва, толкова повече потъва...
Замъкът не е конкретно място, а състояние – система, страх, Бог, институция, общество, всичко... Плюс бюрокрацията, която никога не греши, но винаги е неясна. Плюс властта, която е навсякъде и никъде. Плюс смисълът, който човек усеща, но не може да достигне. Плюс чувството за безсилие, невъзможната комуникация, самотата, надеждата, че все пак ще стане ясно. Плюс търсенето на смисъл в свят без отговори, вина без престъпление и живот като чакане, което никога не свършва...
В този кошмарен сън, който може да бъде разчетен и като диагноза на модерния човек, има много светлина. Но не заради изначалната тъмнина, в която блести изпъкващо всяко едно пламъче. А заради онова усещане за лекота, което зрителят може да добие, пренасяйки се в почти автентична разкадровка на епохата. Сред автентично играещи актьори.
„Замъкът. Видения по Франц Кафка“ не разказва конкретна история с развръзка (както не го прави и самият Кафка), но носи на сто процента кафкианското усещане – през объркаността, тревожността и неспокойствието до иронията и „простия“ смях. През истината на действителността.
И както казва един от героите: „Сигурно пак ще се срещнем?“. Едва ли... Изборът на „нетрадиционно“ пространство не е ефект, а концепция. Зрителят влиза в схема, без да знае къде е началото и къде е краят. Няма я обичайната защита в познатата схема „сцена – салон“. Ти си вътре – във виденията на Вълчева и компания от чудесни артисти и музиканти – дори, когато мислиш, че само гледаш...
Екипът
Сценарий, режисура и костюмография – Валерия Вълчева, превод – Гергана Фъркова, хореография – Александра Манчева, консултант по сценография – проф. Светослав Кокалов, кукли – Лиляна Петрова, музикален консултант – Мария Палиева.
Участват артисти и музиканти – Александър Гочев, Весела Манолова, Иван Николов, Изабел Сокол-Оксман, Йоан Йорданов, Лора Тенчева, Майя Голева, Мартиан Табаков, Мирослава Захова, Пламен Великов, Симеон Димов, Явор Костов-Йондин.
Още по темата
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
