„Господин Паломар си мисли за един свят без него — за онзи безкраен свят преди неговото раждане, и за онзи – много по-мрачен – след неговата смърт. Опитва се да си представи света преди очите. Преди каквото и да е око“... (Итало Калвино)

„Господин Паломар“ е толкова театър в чист вид, колкото едноименното произведение от Калвино може да бъде наречено роман. То е съзерцание, импресия, отражения, сънуване на природата, разговор с вятъра и с всички други стихии, налични на мига. Или просто някакъв вид любов, обусловен от природата...

Италианският писател, роден в Куба, се вписва на сто процента в режисьорския профил на Валерия Вълчева и в актьорската вселена на Александър Тонев. Тя умее да заплита кълба от нестандартни идеи, да чете класиците по своя удивителен начин и, в крайна смета – създава един, както тя го нарича „тотален вид театър, въздействащ на всички сетива, и изискващ актьори с много и различни способности“.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Той, актьорът, е тук – с винаги различен чар, вдъхновен и наслаждаващ се на всяка дума, която излиза от устата му. Обикновено се появява на сцената ненатрапчиво и сякаш плахо, фино и с онова тихо настървение, от което следва игра, която помита със своята естественост и безмилостност. Такъв е Александър Тонев – и в първия си моноспектакъл.

Снимка: Яна Лозева

Безмилостна режисьорска работа. Безмилостна актьорска игра. Безмилостна сценография. Пясък. Вода. Илюзии... Един безмилостен, магнетичен диалог с публиката и още по-безмилостен диалог със себе си. Господин Паломар, уж наблюдавайки, докарва на „своя“ актьор състояния, едновременно принизени и извисени до (не)възможността да бъдеш смъртен. До намигване към всяко малко (псевдо)воайорско „събитие“, което се случва на плажа или в собствената му фантазия...

„Блаженият“ филм на Станимир Трифонов (СНИМКИ+ВИДЕО)

Струва си да станеш свидетел на този „Паломарски подвиг“. Струва си да вървиш, да търсиш и да откриеш мястото, сгушено сред блокчетата на малката софийска улица „Дукатска планина“. Търсенето, със сигурност, прави „откритието“ още по-сладко... Защото чуваш думи, които може и да звучат клиширано от всяка уста. Но има хора, от чиято уста и най-голямото клише звучи като парадигма. Затова, когато някой ти каже „Обичам театъра“, трябва да се замислиш от кой тип хора е и дали признанието наистина е „специален дар на слънцето“ и е лично за него...

Събитието

„Аз съм тук. Още съм тук“, казва Александър Тонев чрез своя герой. Чуйте го – заради умението и на двамата – да плуват в слънчев меч, в хоризонта, в мислите си. Да умееш да разговаряш дори със зрънце ориз, след като си „влязъл“ в него. За да го поемат нежните ръце на една жена – от пиесата. Или от публиката. Няма значение.

В малкия екип на „Господин Паломар“ е и пианистката Инес Симеонова, която свири на живо музика на Робер Шуман, Фредерик Шопен, Леош Яначек, Джон Кейдж и Арво Пярт. Консултант-хореограф е Александра Манчева, а оператор на видеото – Петър Вълчев.

Унамуно, Алексндър Тонев и живите мъртви (СНИМКИ+ВИДЕО)

За основата на спектакъла е използван пърформанс, създаден по покана и със съдействието на фондация „Прочети София“, по време на ;Литературни срещи – есен“ (2023), посветени на Итало Калвино (1923-1985).

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK