Да се влюбиш в жена, да спасиш канарче, да откриеш Америка... Хората и техните дела се направляват от загадъчни закони, които винаги могат да се предусетят. Но когато живееш в света на Унамуно и неговия „мистичен“ анархизъм, битието добива нов смисъл. Баналностите блестят с особена светлина и са в състояние да изгорят дори мъглата, създадена от изпушващи мозъци...
На сцената на „Сфумато“ един млад режисьор – Дамян Михайлов, „чете“ унамуновата „Мъгла“ с очи на девствено въображение, синоптично мислене, перфектен усет към литературата и към музиката – като неизменно и пълноценно действащо лице в едно театрално представление.
„Неговият“ Унамуно е не просто интересен и забавен, но и озарен, вдъхновен и наслаждаващ се на всяка дума, вкарана в устите на героите. Най-вече заради присъствието на Александър Тонев. По-важното е, че и след превъплъщението като Аугусто може да се каже, че всяка негова изява е новина и откритие. Независимо, дали е Левачко в „Нова библия“ (реж. Иван Добчев) или Брик в „Роня, дъщерята на разбойника“ (реж. Катя Петрова). През 2019-а,, в „Най-бързият часовник на Вселената“, Тонев бе още по-впечатляващ в камерното пространство на „Театър 199“, а в „Синът“ (2020) без проблем „уплътнява“ голямата сцена на Народния театър. Най-силен засега остава Санчо Панса, режисиран от Маргарита Младенова („Дон Кихот“, 2020).
Аугусто е ярък и запомнящ се образ, но изглежда твърде лесен за актьора, който тази година става на 27, но вече има достатъчно дълъг списък от странници, изиграни в театъра, пък и в киното („Блаженият“, 2021). И в „Мъгла“ неговият характер е, меко казано, странен. Живее в скука, докато не се влюбва в красивата Еухения – случайно минала покрай него на улицата. След нея той открива, че започва да хлътва по всяка жена, която види. Това го отвежда към Росарио, която познава отдавна, но за първи път вижда с „новите“ си очи.
Следва удивителна емоционална ескалация. Тя превръща донжуановия архетип в подобие на човек. Той е нито жив, нито мъртъв, жив мъртвец, измислен, луд, бесен. С жажда за живот и за любов, от която побиват тръпки...
„Мъгла“, изведнъж и внезапно, достига своята кулминация, заменяйки мъглата като даденост в мъглата като философия за живота. За свещената свобода и правото на избор. За човеците, които живеят различно, а не само на теория. За изкуството да създаваш, за да убиваш. За безсмъртието. За терзанието. За търсенето на самоличността... Най-силният момент е, когато автор и герой се изправят лице в лице и открито се противопоставят един на друг.
Хронологически, „Мъгла“ е първата книга в проза (написана през 1907 и публикувана през 1914 г.). Типична за измисления от самия Унамуно нов литературен жанр – нивола, по достойнства е може би най-значимото му произведение.
Сценографията на „Мъгла“ е на Тина Тодорова, а хореографията – на Маргарита Градечлиева. Музиката е на испанския пианист и композитор Енрике Гранадос (1867-1916). Участват още Рашко Младенов, Жана Рашева, Надежда Колева, Кети Райкова, Дениза Павлова. Представлението е с номинация от онлайн работилницата на „Малък сезон 2021“.
Дамян Михайлов е студент на Маргарита Младенова, работил като режисьор по изпитните спектакли „Театърът на Треплев“ и „Чехов маршрут“. Автор е на оригинална музика за „Мерсие и Камие“ („Сфумато“), „Куршумена безкрайност“ („Нов театър НДК“) и други. В „Палачи“ от Мартин Макдона (театър „София“) изпълнява музиката си на живо.
