Самотата като социален феномен, страхът като бариера и тандемът като цял отбор в обгрижването на стихиите. Тези стихии, които раздират собствените ни същества, докато имитираме моделите на живеене. Часът и мястото са известни – по Бекет и в очакване, но не на онзи, за когото всички си мислят.
„Мерсие и Камие“ превръща сцената на „Сфумато“ в запустяло, сякаш мръсно и тотално забравено от Бога място. Двама мъже започват своя път в дъжда... Като смачкани сървайвъри, които забравят да се състезават помежду си.
„Мерсие и Камие“ – 54 вълшебни минути, приказни, самотни, почти „задръстени“ от смисъл, с проясняващо сетивата въздействие, с поглед, който остава премрежен докато вали, но след това се чувстваш като новороден. Магично.
Христо Петков и Цветан Алексиев играят в смазващо добър и почти любовен синхрон. Гледали сме ги заедно на сцената и в „Лисичета“, и в „Ооо – сънят на Гогол“, и в „Зимна приказка“, и в „Да отвориш рана“, и в „Наблюдателите (хипотеза на отвъдното)“, и в „Плебеи по рождение“ – все спектакли на утвърдени режисьори.
В „Мерсие и Камие“ – този първи роман на Бекет, писан след Втората световна война, за първи път на френски, и смятан за предшественик на „В очакване на Годо“, един млад режисьор – Ростислав Георгиев, сякаш е успял да изтръгне душата на Бекет и да я покаже в онзи нейн вариант преди голямото очакване... Точно каквито са симпатягите Мерсие и Камие – като издигнати в култ бездомници, които искаш да познаваш и да обичаш.
Специално внимание заслужава музикалната среда в това представление – допълваща, потапяща, идваща и изчезваща на точното място.
„Мерсие и Камие“ е един от трите избрани проекта в онлайн работилницата на „Малък сезон 2020“, които получиха възможността и подкрепата да бъдат реализирани в „Сфумато“ през настоящия сезон.
Режисьорът Ростислав Георгиев за този свят на Бекет
Аз от първи курс, а и от преди това, имам любопитство към абсурдистите и темите, с които се занимават. Тогава първият ми изпит по режисура беше върху „Кралят умира“ на Йонеско. Задачата ми по режисура за трети курс беше драматизация на роман и след като видях обявата за конкурс на „Сфумато“, реших, че сега би било най-благодатно да опитам да навляза в света на Бекет. Именно защото от една страна това е негов роман, носещ в себе си драматургични качества и от друга – сравнително ранна негова творба, реших това да е материалът за първия ми опит върху този автор.
В света, който изгражда Бекет, всички илюзии, всички паравани, прикриващи истината, са оголени. Той иска да изправи своя човек пред цялата истина, колкото и болезнена да е тя. Само тогава човек би могъл да израсне, да прозре нещо отвъд баналното, отвъд болката и отвъд собствения си провал да извлича познание.
В близкото ни минало на няколко пъти са се случвали такива събития, които са предизвиквали човечеството да застане лице в лице с истината за себе си. Времето, в което е написан „Мерсие и Камие“ е пример за това – може би най-голямата катастрофа в съвременната история, след която светът не е останал същият – Втората световна война. Днес също живеем в период, който изисква от човека да се спре, да запита сам себе си кой е, какво е сторил, накъде отива и може ли да продължава така.
Екипът
Сценична версия и постановка – Ростислав Георгиев
Сценография и костюми – Ирена Дойчева
Музикално оформление – Дамян Михайлов
Участват Христо Петков, Цветан Алексиев и Георги Сиркатов.
