„Над всички нас надвисва огромна грамада. Връхлита здрава, могъща буря, която ще отвее от нашето общество мързела, равнодушието, гнилата скука. Аз ще работя. Ще работя... А след някакви си 25-30 години ще работи и всеки един човек“...
По модела на Чехов, животът е низ от удивително сдвояващи се категории като абсурд и идеали, бит и космичност, сребролюбие и духовност, бездуховност и стил, апатия и страст...
Какофония, полифония, симфония... В този, на пръв поглед, смущаващ ред съвсем неусетно се изнизват трите часа с „Три сестри“ на режисьорката Валерия Вълчева. Първоначалният, очевидно търсен, хаос много бързо измества фокуса от хаоса към едно постоянно надграждащо се представление, в което интерактивността е на всички нива и във всички посоки – между публиката и околната среда, между публиката и актьорите, между актьорите и... „невидимия“ домсъвет.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Събитието би могло да бъде наречено и домашен театър – заради атмосферата на софийската „Арт къща“, сгушена на уличката „Дукатска планина“. След скулптурни ателиета, музеи и дори пещера, този път Вълчева кани своите съмишленици в апартамент. Неговата „домашност“ се изчерпва с гостоприемствеността и предразполагащата „дворна“ увертюра. Оттук насетне, „Три сестри“ предлага първокачествен театър, поднесен от седем професионални актьори. Публиката влиза и излиза от стая в стая, надниквайки в покоите на всяка една от сестрите – Маша, Олга и Ирина, че дори и на тяхното „братче“ Андрей.
„Сестрите“ – Стефка Янорова, Деница Даринова и Мирослава Захова, са познати и от други спектакли на Вълчева. В случая, малката трупа се допълва от Васил Читанов, Пламен Великов, Явор Костов-Йондин и Станислав Пеев.
С ентусиазма на три Алиси в страната на чудесата, Олга, Маша и Ирина живеят в царството на абсурда, а идеалите им са от времето на романтизма. За да се присмеят на контраста, те измислят игри, в които въвличат брат си и близкото си обкръжение. Игрите имат жесток финал, но това помага на героите да надничат в тайните на живота. За зрителите остава насладата от воайростването, съиграенето и преживяването на един запомнящ се семеен „кошмар“ с мирис на квасено мляко и забележителната липса на самовар. И то по „изрична“ Чехова заръка.
В кошера, като в капсула на времето, забравяш, че си в България. Забравяш, че има конвенционален театър. Щатните служители са само на „сцената“, кавгите с ближния – също, любовта е във въздуха... „Възвишеният начин на мислене е извънредно характерен за Русия“, както казва един от героите. И публиката е част от тази реалност.
Валерия Вълчева не просто поставя Чехов. Тя го превежда на своя език, и буквално и преносно – преди „Чайка“, а сега и „Три сестри“ – за да създаде свой, независим, цялостен драматургичен вариант. И това е естествено продължение на бягството от готовите формати, от „официалните“ пространства за театър и масово използваните матрици, които предполагат очаквания и липса на изненади. Тук бягството е към щастието, което един малък екип отъждествява с правенето на театър. Идете им на гости – по фрак или по чехли. Никой няма да бъде излишен. В света и на Чехов, и на Валерия Вълчева, има място за всеки...
В „Три сестри“ звучи музика на живо в изпълнение на пианистката Инес Симеонова и Ивайло Данаилов (цигулка). Нотите „летят“ сред маските на Мартиан Табаков.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
