Сценограф, режисьор, фотограф. Син на диригента и композитор Емил Табаков и певицата Боряна Табакова. Автор на над 100 артистични проекта в Европа и Африка. Носител на редица международни награди в сферата на сценографията, документалното кино и съвременните визуални изкуства. До 16 март, в София Юлиян Табаков представя новата си фотографска изложба „Портрет на един умиращ титан“.
Чрез нея той казва, че проследява процеси в околната среда, породени от човешка намеса. Фотографиите от изложбата са правени през 2012 г., по време на пожара в Бистришкото бранище край София. Освен снимки, са включени рисунки и триизмерни обекти.
„Не мисля, че ако това нещо беше изложено в годината на снимането щеше да има някакъв успех. Не мисля, че щях да съумея да изнеса или поне да се опитам да изнеса съдържанието, както сега. Виждам нещо, което ми е тъжно, виждам безотговорност. Ние просто се затваряме в пашкул като матрьошки, но вътре страдаме от това затваряне. Светът – това сме ние и е хубаво някак си да живеем в него по начин, по който има достойнство и удоволствие, но не за чужда сметка. Не мога да си представя, че бих разбрал какво става тук, ако не пътувам.“, споделя Юлиян.
Повече от две десетилетия той живее в различни държави по света.
Когато е на 20 години получава първия си фотоапарат от баба си. 5 години по-късно вече е студент в Париж и работи за фотографска лаборатория с цветно копиране там.
„През 1998 г. заминах да уча във Франция, в Париж, в Художествената академия. След това имах един семестър в Лондон. По-късно се преместих в Стокхолм. От 2002-ра година съм там и сега работя там основно като сценограф и костюмограф. 2010 година се върнах в България, защото направих филм за баба ми. Върнах се, завърших филма и реших да живея тук, но да работя там“, разказва Юлиян Табаков.
Филмът за баба му – „Цветанка“, излиза през 2012 г. Той е представен на 30 фестивала, печели 10 награди. В няколко сцени бабата на Юлиян играе себе си.
„Много й хареса идеята, много се запали. Има няколко сценки, в които тя играе себе си. Беше много дълъг път за мен, защото ти някак си не правиш просто филм за някой, ти също казваш някакви неща от себе си и може би казах някои неща, които смятам за България, които се генерират и стоят в гърлото.“ – споделя автора.
В България Юлиян е добре познат и от изложбата си „Мигновения“ – изложбата с широкоформатни фотографии на българската актриса Златина Тодева, които предизвикаха размисъл за любовта между началото и края на живота.
„Старостта е период от живота или част от живота, която ти позволява да приемеш, че живота е преходен. Тялото започва да не слуша, да си по-уморен, да си по-бавен. Системата започва да забива. Сами можеш да работиш срещу това, докато успееш, но процесът е безвъзвратим. За мен беше много красиво това, което виждам – ако избегнем този филтър на страха и неприязънта към нещата, които не харесваме – тази култура да сме напомпани, все пресни, сочни, нали ако това изчезне, всъщност тя беше много красива, много човечна, много истинска… Истинското винаги е по-хубаво“, споделя още фотографът.
Преди 5 години Юлиян започва да снима с телефон.
„Понеже хората се притесняват, обиколих Африка, Индия и Кения и снимах буквално като идиот. В Тируванамалай има планина, която смятат за тялото на Шива. На всяко пълнолуние се изсипват много хора в кръг и започват да пеят мантри като вярването е, че като обиколиш планината по пълнолуние ще постигнеш много. Снимах един такъв храм. Едно мъничко детенце индийче застана на вратата, спря ме и ми каза: „Don`t try to capture God”/ „Не се опитвай да уловиш Господ! Беше страхотно и после във Варанаси отидох, където горят умрелите и също извадих фотоапарата и един човек каза „Look with your eyes!“/Гледай със собствените си очи!. В този ред на мисли е хубав балансът – колко често вадя фотоапарата – прекалено понякога…“, добавя Юлиян.
Изложбата “Портрет на умиращ титан” ще бъде в галерия “Райко Алексиев” на ул. “Г.С.Раковски” 125 в София до 16 март 2021 г.
