„Техеран, град на любовта” получи Наградата на младежкото жури на „София филм фест 2019“ за най-добра лента от Международния конкурс. Тази романтично-неидилична драма преплита съдбите на трима столичани.

Мина е възпълничка рецепционистка в луксозна клиника за красота, която сваля мъжете-клиенти. Хесам е пенсиониран бодибилдър на заможни мъже, избран да се снима във филм с псевдозвезда. Вахид е изпълнител на песни по траурни церемонии, убеден от приятелите си да пее и на сватби.

Общото между тримата е нещастната любов, самотата, търсенето на другия и борбата с непостоянната природа на човека срещу теб.

„Няма нищо лошо в това да бъдем саркастични, когато си говорим за любов“, казва режисьорът и съсценарист на филма Али Джаберансари. Подчертава, че сарказмът му се отнася и за любовта, но най-вече – за взаимодействието между Техеран и любовта.

Али Джаберансари е роден в Техеран, но на 8-годишна възраст семейството му се мести във Ванкувър. След като учи компютърни науки, през 2007 г. посещава уъркшоп на Аббас Киаростами в иранската столица и решава да се отдаде на страстта си да прави филми. Мечтата му се превръща в реалност, когато е приет в Лондонското филмово училище. Дипломира се през 2011 г. като режисьор и монтажист.

Али Джаберансари пред плаката на филма "Техеран, град на любовта"
Снимка: Даниел Димитров

Али Джаберансари – за любовта, за възможността да я търсиш и намираш в Техеран, за принадлежността на артиста към определена нация и обратите от това, за ехото от войната, цензурата и възможността да правиш независимо кино, за ефектите в киното и ефекта от киното.

- Когато се каже град на любовта, първата асоциация е с Париж, а Вие наричате Техеран по този начин. Що за провокация е това?

По-скоро е свързано със сатира и сарказъм. В Техеран е доста по-трудно да търсиш и да откриеш любовта, отколкото в Париж.

- Не е ли опасно да се борави с термини като сатира и сарказъм, когато става дума да любов?

- Не (Смее се – бел. а.) Защо не. Няма нищо лошо в това да бъдем саркастични, когато си говорим за любов. Но в случая сарказма се отнася по-скоро към Техеран, а не към любовта. И най-вече – сарказмът се отнася за отношението и взаимодействието между Техеран и любовта.

Кадър от "Техеран, град на любовта”

- Роден сте в Техеран, но докато сте тийнейджър, семейството Ви се мести в Канада. Вие като какъв режисьор се определяте – ирански или канадски?

Възприемам се като международен режисьор. Проблемът е, че когато съм в Канада, се чувствам иранец, а когато съм в Иран – канадец. Сега живея в Лондон и въобще не се чувствам като англичанин. Хората от моето поколение, което напусна държавата след войната между Иран и Ирак, много често казваме, че сме бездомни. Не усещаме принадлежност към никоя държава, което ни прави граждани на света.

- Минаха повече от 30 години от края на войната. Все още ли се усеща нейното присъствие?

Да, тя беше отдавна, но все още откриват тела на мъченици и на млади мъже на територията на Ирак, които връщат у дома, за да бъдат погребани. Заради режима и заради революцията, самата идея за войната и за саможертвеността е все още много жива.

- Това важи ли и за Вашето семейство, и дали тази тема е повлияла по някакъв начин на филмите, които правите?

За щастие, в моето семейство няма жертви. Силни са обаче спомените ми от детството – бомби, сирени... Трябваше да се крием под земята. Война приключи, когато бях на 8, затова нямам други спомени.

Али Джаберансари на "София филм фест"
Снимка: Даниел Димитров

- Лесен ли е живота на един режисьор в Иран?

Когато съм в Иран, не се представям като канадски режисьор, защото ситуацията не би била лесна. И тук става въпрос за моето усещане, а не как се представям. В Иран усещам разлика и дистанция спрямо хората, които цял живот са живели в Иран. Същото се случва и когато съм в Канада – спрямо местните хора.

- Имате своя филмова компания, която се казва Here&There Рroductions. Кое е тук и кое е там?

Това съм аз и хората, с които работя. Конкретно, ние не сме никъде, ние сме и тук, и там, и навсякъде. Here&There Рroductions е малка компания, в която работя с няколко приятели, и правим само собствени филми. Моята компания е копродуцент на „Техеран, град на любовта”, заедно с канадска и иранска компания.

- Иран е сред страните с най-развито кинопроизводство...

Да, мисля, че е в световния топ 10 по брой на произведените филми. Държавата инвестира много в това, както и в телевизионни програми, но в моя филм няма държавно участие.

- А цензура има ли?

- От „Техеран, град на любовта” бяха отрязани две минути, в които се виждат голи до кръста мъже. Има още една махната сцена с изпълнение на религиозен певец. Но аз още не съм гледал цензурираната версия.

Има доста по-фрапиращи примери на цензура с филми, които са спирани за излъчване, тъй като режисьорът не е приел цензурата и предложенията, наложени от държавата. Това обаче има добър маркетингов ефект. След 4-5 години, когато се появят нови държавни служители, филмът излиза с анонса, че премиерата се появява „след борба с цензурата“, съответно – интересът е огромен.

Кадър от "Техеран, град на любовта”

- Цензурата или огромният брой филми е причината в афиша на иранските кина да няма чуждестранни заглавия?

- Да. В последните 4-5 години иранското кино има голям успех. Появиха се много, и то големи и модерни киносалони. Освен това, хората могат да ходят на кино по всяко време, има много късни прожекции, след полунощ.

- От думите Ви да разбирам ли, че в Иран няма кино фестивали с международно участие?

В Иран има няколко кино фестивала. Чуждите заглавия, които се допускат до участие там, са минали предварително одобрение от държавата и отговарят на определени критерии.

- Вие самият как избирате темата на един филм? Върху какво се фокусирате – върху нещото универсално или нещо по-локално и специфично?

- Опитвам се да бъда универсален относно темата, но подходът ми трябва да е много специфичен. Защото от специфичното може да отидеш към универсалното, но не и обратното. Колкото повече детайли и специфичност има в персонажите, толкова по-разбираеми са те. Затова се старая да бъда специфичен откъм история и герои, но да имам универсална тема.

Кадър от "Техеран, град на любовта”

- В продължение на това, „Техеран, град на любовта” огледало ли е на живота в иранската столица?

Не. Има много реалистични моменти, но това не е документален, а един изключително стилизиран филм. Моята цел е да се фокусирам върху художествената част. По-младото поколение кинорежисьори вече прави научна фантастика, филми на ужасите, комедии.

- Вия самият сте учил компютри. Подкрепяте ли намесата на компютрите и ефектите в киното?

- Това образование ми помага да мисля аналитично. Имах късмета и щастието да бъда в последния випуск на Лондонското филмово училище, работил с аналогови технологии. След мен всичко се дигитализира. Най-големият урок беше работата с негативи, защото това ме научи на дисциплина. С дигиталните камери се снима всичко, включително репетициите. Когато си на лента, правиш много репетиции предварително, и натиснеш ли копчето, всичко започва да струва скъпо.

- Сигурно би било още по-скъпо, ако снимаш на лента, и то с непрофесионални актьори, каквито има и в „Техеран, град на любовта“?

Да. Определени филми днес нямаше да ги има, ако не се бяха появили дигиталните технологии. За щастие, в моя филм има само двама непрофесионалисти, и това са бодибилдърите, тъй като е трудно да се намерят професионални актьори с тази физика.

Али Джаберансари
Снимка: Даниел Димитров

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!