Звездата на френското кино Изабел Юпер е част от любовен многоъгълник във филма „Златна младост“. В авантюрата е забъркана млада двойка, която през 1979 г. попада в предизвикателния свят на бохемите от висшата класа на Париж – Люсил (И. Юпер) и Юбер (Мелвил Пупо). Не след дълго четиримата заживяват заедно – обичат се, ревнуват се, правят си номера, карат се като луди, друсат се, създават изкуство, правят безразборен секс и за капак се женят –  с една от най-алтернативните сватбени церемонии в историята на седмото изкуство. Младоците в тази лента са поверени на 22-годишната Галатеа Белуги (в ролята на 16-годишната Роуз) и 24-годишния Лукас Йонеско (Мишел). Неговата майка – Ева Йонеско, е режисьорът на „Златна младост“.

Галатеа и Лукас бяха специални гости на „София филм фест 2019“. Срещата с тях е повече от приятна. Те са млади и талантливи, леко срамежливи, но за сметка на това – болезнено откровени. И двамата имат интересни корени и лични съдби. Разговорът с тях се върти неизменно около „Златна младост“ и Изабел Юпер, но и за всичко останало, което вълнува света на 20-годишните, влюбени в света на родителите си – преди да се появи СПИН.

- Как се запознахте двамата? Филмът ли ви срещна? Приличате на двойка...

Лукас: Да, филмът ни срещна. Но по-скоро сме като брат и сестра.

- Имахте ли колебание преди да приемете ролите си?

Лукас: За мен беше лесно да взема решение и въобще не съм се колебал да приема тази роля.

Галатеа: Аз доста мислих, защото моята героиня е много далеч от самата мен. Тя е провокативна като личност, освен това има голям кураж и си позволява неща, които аз не бих си позволила.

- Какво мислите за отношенията между по-млад и по-възрастен партньор? Приемате ли ги?

Лукас: За мен това е нещо нормално, защото животът около мен е много близък до този от филма.

Галатеа: Моят живот няма нищо с това, но проявявам разбиране към хората, които са шокирани.

Ако погледнем на този отрязък от време, на това място и на тази среда, имало е едно усещане за свобода. И това се вижда, без човек да е бил съвременник на епохата. Но всичко се случва преди да се появи СПИН...

- Бихте ли живели в това време?

Лукас: За мен това е един сън. Всичко в този период е било по-красиво и по-добро от сега – от начина на мислене и на живот до автомобилите. Не съм сигурен дали бих искал да живея в това време, защото то е формирало моята личност днес и има много голямо влияние върху мен. Затова искам да живея днес, независимо че обичам и 70-те, и 80-те и 90-те години на миналия век.

- Откъде идва това влияние?

Лукас: От дрехите и от музиката, най-вече.

Галатеа: Аз обичам нашето време и не бих се върнала назад.

Световният шампион по бокс Серафим Тодоров пребива Руши Видинлиев в нов български филм (СНИМКИ)

- В „Златна младост“ има още много на пръв поглед скандални теми – наркотици, групов секс, еднополови връзки...

Галатеа: Категорично съм против наркотиците. Но смятам, че е важно да дадем на хората възможност да избират сами сексуалните си отношения. С две думи, хората трябва да избират сами!

Лукас: Безспорно, наркотиците са лошо нещо. Но много зависи как се употребяват. От редовната им употреба човек оглупява и се разрушава. Но ако ги използваш в комбинация с изкуство или със секс, може да стане едно много приятно преживяване.

Във Франция темата за еднополовите отношения въобще не съществува, защото се приема за нещо съвсем нормално.

- Нещо смути ли ви по време на снимките и кога най-много се смяхте?

Лукас: Аз нямах никакви проблем със снимките. Най-забавните сцени бяха в двореца, където дойдоха наши приятели като масовка. Имахме страхотни костюми и беше абсолютен купон в продължение на няколко дни.

Галатеа: Аз обаче имах проблем с голите сцени. И в крайна сметка, за тях беше осигурена дубльорка.

Краткият снимачен процес също беше предизвикателство, защото нямаше много време за дубли и много репетиции.

- За първи път ли играете със звезда от ранга на Изабел Юпер?

Лукас: Снимал съм с големи имена като режисьора Лари Кларк и актьорите Жан-Пиер Лео и Майкъл Пит. И това не е никак малко.

Галатеа: Късметът да работиш с подобни звезди дава възможност да се учиш много, дори само като ги наблюдаваш. Удивително е дори само сериозността, с която поемат всеки ангажимент.

- Какво е да удариш шамар на Изабел Юпер?

Галатеа: (Смее се – бел. а.) Има човек, който преди това те учи как да биеш шамари, без да нараниш другия. Със сигурност, страх има. Но Изабел Юпер е страхотна актриса и е наясно с всичко, затова ми казваше: „Не се притеснявай! Действай!“ 

Целият екип се смея на първата сцена, която снимахме заедно, а аз трябваше да й кажа: „Млъквай! Аз не съм твоето куче!“. Коментарът на Юпер беше: „Не е лошо като начало за нашето запознанство!“.

- А какво е да целунеш Изабел Юпер?

Галатеа: За щастие – нищо. Не усещаш нищо, защото това е игра, роля.

Лукас: Същото е като де се целуваме ние двамата с Галатеа. И нито за миг не си казваш „Олеле, целувам Изабел Юпер!“.

- Лукас, майка ти е режисьор на този филм. Успява ли да те режисира и в живота?

Лукас: Да, по някакъв начин тя е режисьор и в живота ми, но това е нещо, от което аз имам нужда и желание да се случва. Ние сме много близки, всеки ден тя ме напътства, учи ме, подбутва ме да се движа напред, постоянно ми изпраща съобщения по телефона. И за мен това е нормално. Няма нищо нездравословно в нашите отношения. Тя е много отворен човек.

Много хора питаха дали съм се притеснявал да играя гол пред нея, но все пак тя ме е създала. Но най-вече, няма нищо скрито, никакъв скрит подтекст, всичко е съвсем здравословно.

- Майка ти е била модел, а баба ти – фотограф. Теб какво те изкушава в модата?

Лукас: Малко или много, аз плувам в тази среда откакто съм роден. Не смятам себе си за модел, въпреки че се снимам за много модни марки, включително „Ив Сен Лоран“. Много обичам дрехите, но възприемам себе си не като манекен, а като творец и човек на изкуството. Познавам много хора в модната индустрия, с които сме приятели и се виждаме. Но смятам, че е прекалено луда тази индустрия.

- Знам,че се интересуваш и от музика...

Лукас: Да. Участвам в няколко групи. Има и своя група. Композирам песни. Имам няколко клипа. Финалната песен към „Златна младост“ също е с мое участие. Предстои да издам първия си албум.

- Галатея, ти имаш италиански корени? Предполага се, че музиката също е част от теб?

Галатеа: Всъщност, нямам нищо общо с музиката. Баща ми е италианец, а майка ми е датчанка. Започнах кариерата си в Театр дьо Солей, след това продължих образованието си в Копенхаген.

- Лукас, ти интересуваш ли се от корените си в Румъния? Може да се окажеш роднина на Дракула?

Лукас: Баба винаги ми казваше, че съм вампир. Освен това, мама и баба често се караха помежду си на румънски, въпреки че бяха много близки. Решение на майка ми е да не ме научи на румънски. Затова не говоря този език, а бих искал да го знам от малък. Сега вече няма смисъл да го уча. Ако го знаех, можеше да пиша музика на румънски, например.

- Все още ли не си бил там?

Лукас: Все още не, но един ден бих искал да отида там с раница и да се разхождам из планините. Това би било прекрасно.

Галатеа: Родителите ми са италианец и датчанка. И двамата ме научиха на родните си езици. Освен това наскоро снимах филм в Италия с режисьора Габриеле Салваторе.

- Галатеа, ти имаш номинация „Сезар“ за най-обещаваща награда? Мечтаеш ли за статуетката, или за „Оскар“? Важни ли са теб наградите?

Галатеа: Със сигурност е приятно да те номинират, защото това е признание за работата. Мечтата ми е по-скоро да се снимам с определени актьори и режисьори, а не толкова за определени награди. Наградите ти дават една видимост, която е добра и полезна, но по-важна е самата работа.