Цветан Атанасов е създател на уникалния ретро музей на българския социализъм във Варна. Експозицията му от над един милион артефакта обаче си търси нов дом извън България. 

„Баба ми е казвала, че по времето на Тодор Живков са живели по-добре“ – много българи са чували тази реплика за периода на българския социализъм. Споменът за онези години в нашата история буди носталгия у едни и неизмеримо любопитство у други, които не са имали възможността да бъдат чавдарчета или пионерчета в Народна Република България. 

Снимка: www.facebook.com/RetroMuseumBg

Едно място обаче се превръща в истински портал към живота на българите в периода 1944 – 1989 г. – единственият по рода си ретро музей, който се намира в град Варна.

„Аз съм колекционер на автомобили. Всичко започна с една Жигула, която беше любимият ми цвят – оранжево, с нея стартира тази наистина шокираща колекция от над 260 автомобила. Така се зароди идеята, просто аз съм колекционер на автомобили, но покрай автомобилите след това колекцията стана наистина зашеметяваща, защото има над един милион артефакта вътре в залата, а тя е четири декара, четири хиляди квадратни метра, това е нещо наистина много голямо“, разказа Атанасов.

Цветан Атанасов открива своя музей с идеята да даде възможност както на българи, така и на чужденци да се върнат като с машина на времето в годините на българския социализъм.

„Забелязал съм французи, които буквално не искат да излизат от залата, защото им е интересно какво е било зад желязната завеса, нали, всякакви интерпретации, всеки е чел какво ли не и т.н., но на тях им е интересно да го видят така, на първа ръка, на живо сами. Така че много са разнопосочни чувствата на хората и желанието да го видят музея. Интересен е за всички прослойки, за всички групи, за всички хора – млади, стари, нали, някои са живели, но аз виждам и децата, които с огромно вълнение наблюдават артефактите вътре в музея, защото са чували, разказвали са им баба, дядо“, посочи мъжът.

Снимка: www.facebook.com/RetroMuseumBg

Част от експозицията са 70 напълно реставрирани ретро автомобила, като много от тях са истински уникати.

„Това е колосален труд. Аз винаги съм казвал, че да реставрираш един соцавтомобил е много, далеч по-трудно от някакъв западен, да не споменавам марки, да правим реклами, но за тях има всичко в интернет, човек може да си добави копченце, воланче, каквото иска. Един от класиките вътре е Чайка - ГАЗ-13. Той е легендарен автомобил, личният на Тодор Живков е между другото, защото е на 8 хиляди километра, най-новият е, най-пазеният и е уникален“, разказа още той.


Именно автомобилът на бившия първи дава повод за направата на негова восъчна фигура, която да стои в близост до него. Скоро техният брой нараства и така се появява цял музей на восъчните фигури, които към днешна дата са повече от 70. Всички те се изработват в България, а за направата на една фигура са нужни между 5 и 6 месеца.

Снимка: www.facebook.com/RetroMuseumBg

„След като направихме Живков, той стана много добре, направихме и Брежнев, направихме Сталин, Ленин… Само такива тематични. Така, отворихме музей с 27-8 фигури, но в един момент хората започнаха да питат защо няма този или онзи, започнаха да питат за холивудски актьори, за Ал Пачино, за Робърт Де Ниро, за Криско, ако щете, за всички ни питаха и започнахме да правим други фигури“, уточни Атанасов.

Ретро музеят и неговият дъщерен музей на восъчните фигури се радват на голям интерес от страна на своите посетители. Световната пандемия от коронавирус и наложените противоепидемични мерки в България обаче налагат тяхното затваряне няколко пъти през последната година.

Снимка: www.facebook.com/RetroMuseumBg

„Казват ти, че няма да работиш, затварят те, не ти дават никакви пари – това не е ли геноцид? Това е отговорът ми. Не може една година да си затворен. Айде, първият „локдаун“ преди една година – там някаква междинна сума ни дадоха, но на втория и на третия – от там нататък е катастрофа. А вижте, аз не мога, имам специалисти, които не мога да се разделя с тях“, коментира Атанасов.

Липсата на подкрепа от страна на Министерството на културата кара Цветан да вземе тежкото решение да премести своите музеи извън България. Очаквано интерес от други страни не липсва.

„Изключително много предложения – някои наистина ме изумяват, канят ни в Чикаго, канят ни къде ли не, но да говорим за по-реалистичните. Аз работех година и половина в северната ни съседка Румъния, имам там също музей, с който правя експозиции и виждам една Румъния – ето, давам ви пример България – Румъния. Там хората не ме питат аз музей ли съм, да доказвам, те виждат, че аз съм музей, аз приличам на музей, работя като музей, хората ме възприемат като музей, аз тогава какъв съм, не съм ли музей? Музей съм. В една Румъния. Иначе имаме страхотни предложения в Австрия, в Германия няколко града също, дори и Мадрид“, допълни той.

Все пак всеки, който иска да посети музея на спомените във Варна, може да го направи до края на годината, преди той да намери своя нов дом извън България.