„Баба ми е казвала, че по времето на Тодор Живков са живели по-добре“ – много българи са чували тази реплика за периода на българския социализъм. Споменът за онези години в нашата история буди носталгия у едни и неизмеримо любопитство у други, които не са имали възможността да бъдат чавдарчета или пионерчета в Народна Република България.
Едно място обаче се превръща в истински портал към живота на българите в периода 1944 – 1989 г. – единственият по рода си ретро музей, който се намира във Варна.
„Аз съм колекционер на автомобили. Всичко започна с една Жигула, която беше в любимия ми цвят – оранжево. С нея стартира тази наистина шокираща колекция от над 260 автомобила. Така се зароди идеята, просто аз съм колекционер на автомобили, но покрай автомобилите колекцията стана наистина зашеметяваща, защото към днешна дата има над един милион артефакта в залата, а тя е четири декара, четири хиляди квадратни метра, това е нещо наистина много голямо“, разказва създателят на музея Цветан Атанасов.
Цветан открива своя музей с идеята да даде възможност както на българи, така и на чужденци да се върнат като с машина на времето в годините на българския социализъм.
„Забелязал съм французи, които буквално не искат да излизат от залата, защото им е интересно какво е било зад желязната завеса. Музеят е интересен за всички прослойки, за всички групи хора – млади, стари, деца, които с огромно вълнение наблюдават артефактите вътре, защото са чували какво ли не, разказвали са им баба, дядо...“, обяснява колекционерът.
Част от експозицията са 70 напълно реставрирани ретро автомобила, като много от тях са истински уникати.
„Това е колосален труд. Аз винаги съм казвал, че да реставрираш един соцавтомобил е далеч по-трудно от това да реставрираш някакъв западен, за тях има всичко в интернет. Една от класиките в музея е Чайка - ГАЗ-13. Той е легендарен автомобил, личният на Тодор Живков, на 8 хиляди километра“, разказва още колекционерът.
Именно автомобилът на бившия първи дава повод за направата на негова восъчна фигура, която да стои в близост до него. Скоро техният брой нараства и така се появява цял музей на восъчните фигури, които към днешна дата са повече от 70. Всички те се изработват в България, а за направата на една фигура са нужни между 5 и 6 месеца.
„След като направихме Живков, той стана много добре, направихме и Брежнев, направихме Сталин, Ленин… Само такива тематични. Така отворихме музей с 27-8 фигури, но в един момент хората започнаха да питат защо няма този или онзи, започнаха да питат за холивудски актьори, за Ал Пачино, за Робърт Де Ниро, за Криско... За всички ни питаха и започнахме да правим и други фигури“, уточнява Атанасов.
Ретро музеят и неговият дъщерен музей на восъчните фигури се радват на голям интерес от страна на своите посетители. Световната пандемия от коронавирус и наложените противоепидемични мерки в България обаче налагат тяхното затваряне няколко пъти през последната година.
„Казват ти, че няма да работиш, затварят те, не ти дават никакви пари – това не е ли геноцид? Това е отговорът ми. Не може една година да си затворен. Хайде, първият „локдаун“ преди една година – там ни дадоха някаква междинна сума, но по време на втория и третия – катастрофа. А аз имам специалисти, с които не мога да се разделя“, коментира собственикът на музея.
Липсата на подкрепа от страна на Министерството на културата кара Цветан да вземе тежкото решение да премести своите музеи извън България. Очаквано интерес от други страни не липсва.
„Изключително много предложения – някои наистина ме изумяват, канят ни в Чикаго, аз работих година и половина в северната ни съседка Румъния, имаме и страхотни предложения от Австрия, от няколко града в Германия, дори и Мадрид“, допълва Цветан.
Все пак всеки, който иска да посети музея на спомените във Варна, може да го направи до края на годината, преди той да намери своя нов дом извън България.
