Дълго след като сърцето ни е спряло да бие, мозъкът ни може да продължи да си работи, пише „Science Alert“.
Проучване идентифицира проблясъци на съзнанието след сърдечен арест. Учени по медицина от Нюйоркския университет изследвали хора по време на сърдечен удар.
Данните от наблюдението на мозъка в реално време подкрепили тезата, че неврологичната активност може да се запази след смъртта въпреки нарушената сърдечна функция.
Подпроучване включва наблюдение на активността на електроенцефалограмата и нивата на кислород в мозъка по време на реанимацията, което дава възможност да се надникне в намаляващото съзнание на хората на ръба на смъртта.
Сред 567-те пациенти, избрани за проучването, само 213 възвръщат пулса си. Едва 53 от тях са оцелели и са били изписани, а 28 са били счетени за достатъчно здрави, за да участват в последващи интервюта, в които да си спомнят за преживяванията си по време на умирането.
Ученият Сам Парния, с помощта на приложение, таблет и слушалки, се опитва да открие признаци на съзнание при пациенти, подложени на изкуствено дишане, дори ако те изглеждат нереагиращи.
Нито един от 28-те пациенти, които се спасили от смъртта и по-късно били интервюирани, обаче, не можел да си спомни изображенията на таблета или звуците от слушалките.
Въпреки това мозъците им са показали известна степен на активност. Оцелелите съобщават за откъслечни спомени за реанимацията си.
Умирането все още е загадка, но подобни на пръв поглед странни изследвания могат да помогнат да се хвърли светлина върху крайния резултат за целия живот на Земята.
Данните от наблюдението на мозъка в реално време допълнително подкрепят хипотезата, че неврологичната активност може да се запази след умирането въпреки нарушената сърдечна функция.
Д-р Парния коментира резултатите, като посочи, че макар преди това изследване да се е смятало, че мозъкът претърпява трайно увреждане 10 минути след спирането на сърдечната дейност, проучването доказва, че мозъкът може да показва признаци на активност много след това.
