Може ли трайната любов да има математическа формула? Учени, които от десетилетия изследват романтичните отношения, смятат, че промените в чувствата с времето следват закономерности, които могат да бъдат моделирани с изненадваща точност, пише Science Daily.

Професор Лоран Пюжо-Менжуе от Университета „Лион I“ и други изследователи разглеждат романтичните отношения като динамични системи. Те изучават как чувствата се развиват, реагират на външен натиск и се възстановяват или отслабват с времето.

„Не се опитваме да предвидим в кого ще се влюбите, а да разберем защо някои двойки остават стабилни въпреки неизбежните житейски сътресения, докато други постепенно се отдалечават“, обяснява Пюжо-Менжуе.

Подходът използва математически концепции, първоначално разработени за изследване на животински популации. Сред тях е ефектът на Али, според който, когато дадена популация падне под критично равнище, оцеляването ѝ става значително по-трудно. Изследователите смятат, че подобен критичен праг може да съществува и при романтичните отношения.

Психологът д-р Джон Готман, известен като „Доктор Любов“, показва, че поведението на двойките може да бъде анализирано математически. Чрез кодиране на взаимодействията между партньорите неговата работа демонстрира, че математическите модели могат да помогнат за прогнозиране на развитието на отношенията.

Пюжо-Менжуе посочва, че всяка връзка може да има критичен праг, представляващ минималното равнище на сила на отношенията, необходимо за запазване на тяхната стабилност.

„Ако чувствата ви паднат под този праг и останат там, математиката прогнозира неизбежен спад към раздяла. Разбирането на този праг обаче дава на двойките мощен инструмент - те могат да разпознаят опасните зони и да предприемат коригиращи действия“, казва той, цитиран от БГНЕС.

Моделите отчитат и всекидневни фактори като стрес, спорове и външен натиск. Ключовият въпрос не е дали двойките ще се сблъскат с подобни проблеми, а дали ще успеят да възстановят равновесието си след тях.

Изследователите открояват три основни фактора за стабилността на отношенията - взаимното привличане, естественото отслабване на чувствата с времето и емоционалната реакция на всеки партньор към другия.

Пюжо-Менжуе сравнява устойчивостта на връзката с приказката за трите прасенца: „Животът винаги ще изпраща своите вълци - стрес, болести, работа, деца, финансови затруднения. Математиката ни помага да разберем как да построим тухлената къща вместо сламената.“

Учените разглеждат и възможността математическите модели да бъдат комбинирани с изкуствен интелект. Така би могла да бъде създадена система за ранно предупреждение, която да открива кога една връзка се насочва към нестабилно състояние.

„Представете си го като GPS за връзката. Показва ви къде се намирате, накъде сте се насочили и предлага маршрути, по които да достигнете желаната дестинация“, обяснява Пюжо-Менжуе.

Изследователите обаче подчертават ограниченията на подобен подход. Повечето модели са разработени въз основа на отношенията в западните общества, докато културните, религиозните и социално-икономическите различия могат значително да влияят върху връзките. Човешкото поведение също невинаги следва предвидими правила.

Затова уравненията могат да показват тенденции, но не и да предсказват неизбежно бъдеще.

„Математиката може да осветли определени закономерности и да даде насоки, но в крайна сметка успехът на една връзка зависи от двама души, които всеки ден избират да се грижат за своята близост. Уравненията могат да ви покажат пътя, но вие все пак трябва да го извървите заедно“, казва Пюжо-Менжуе.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google