Един от най-важните моменти на всички награди винаги са речите на победителите. Това е моментът, в който всеки може да отправи лично послание, да засвидетелства политическа подкрепа или просто да благодари на всички, които са му помогнали през кариерата.

Номинациите за „Оскар“: 10 ленти се борят в категорията „Най-добър филм“

На церемония по-рано през деня бяха съобщени отличените

Оскарите са Златният граал за киното и там речите са едни от най-интересните.

Преди церемонията в неделя, нека си припомним едни от най-значимите и най-добри речи на филмовите награди.

1993 г. – Ана Пакуин за „Пианото“

Какво по-сладко от малко дете, което приема награда? Точно такава беше ситуацията с Ана Пакуин, която на 11 години получи първия си „Оскар“ за поддържаща женска роля за филма „Пианото“.

След като обявяват името ѝ, тя скача от седалката си в залата с типично за дете учудване и се запътва към сцената. След като приема статуетката, Пакуин е абсолютно безмълвна.

1999 г. – Роберто Бенини за „Животът е прекрасен“

Това е момент, който много киномани описват като най-хубавия в киното. През 1999 г. италианският актьор Роберто Бенини чува името си при обявяването на наградата за най-добър чуждоезичен филм.

В прилив на радост той скача от мястото си започва да прегръща хората около себе си, обикаляйки върху седалките.

Кой ще спечели „Оскар“? Последното гласуване на Академията започна

След раздаването на всички по-големи филмови награди за годината, вече се оформят първите официални предположения на кинокритиците

Бенини благодари на всички замесени във филма преди да отдаде почит на загиналите по време на Холокоста. „Искам да посветя тази награда на тях, защото филмът нямаше да го има. Те дадоха живота си, за да можем да кажем „Животът е прекрасен“, казва той от сцената.

1972 г. – Марлон Брандо за „Кръстникът“

Един от най-шокиращите и противоречиви моменти в киното е връчването на „Оскар“ на Марлон Брандо за ролята му на Дон Корлеоне. Тогава самият Брандо не присъства на церемонията, а наградата е приета от индианката Сашийн Литълфедър.

Литълфедър приема статуетката от негово име, след което се застъпва за правата на индианците в кино индустрията.

1998 г. – Робин Уилямс за „Добрият Уил Хънтинг“

След три номинации, това е първата награда за Робин Уилямс.

Актьорът започва с речта си с думите „това може би е първият път, в който съм безмълвен“. След като благодари на всичките си колети, накрая Уилямс благодари и на баща си.

„Последните оцелели“ срещу Оскарите: Кое ще има по-висок ТВ рейтинг?

Нека погледнем цифрите

„Вероятно трябва да му благодаря и на него. Когато му казах, че ще ставам актьор, той ми отговори само – Добре… Но трябва да имаш и сериозна работа за всеки случай, нещо като заварчик“, казва Уилямс.

2014 г. – Матю МакКонъхи за „Клубът на купувачите от Далас“

Речта на МакКонъхи е толкова добре написана, че изглежда чак режисирана.

Актьорът казва, че има нужда от три неща в живота си – нещо, на което да се възхищава; нещо, което да очаква и нещо, което да преследва.

След пауза пояснява: „Възхищавам се на Господ и отдавам целия си успех на Него. Нещото, което очаквам е семейството ми и да прекарвам време с близките си. А нещото, което да преследвам – това е най-доброто ми аз след 10 години“.