Един от най-важните моменти на всички награди винаги са речите на победителите. Това е моментът, в който всеки може да отправи лично послание, да засвидетелства политическа подкрепа или просто да благодари на всички, които са му помогнали през кариерата.
Оскарите са Златният граал за киното и там речите са едни от най-интересните.
Преди церемонията в неделя, нека си припомним едни от най-значимите и най-добри речи на филмовите награди.
1993 г. – Ана Пакуин за „Пианото“
Какво по-сладко от малко дете, което приема награда? Точно такава беше ситуацията с Ана Пакуин, която на 11 години получи първия си „Оскар“ за поддържаща женска роля за филма „Пианото“.
След като обявяват името ѝ, тя скача от седалката си в залата с типично за дете учудване и се запътва към сцената. След като приема статуетката, Пакуин е абсолютно безмълвна.
1999 г. – Роберто Бенини за „Животът е прекрасен“
Това е момент, който много киномани описват като най-хубавия в киното. През 1999 г. италианският актьор Роберто Бенини чува името си при обявяването на наградата за най-добър чуждоезичен филм.
В прилив на радост той скача от мястото си започва да прегръща хората около себе си, обикаляйки върху седалките.
Бенини благодари на всички замесени във филма преди да отдаде почит на загиналите по време на Холокоста. „Искам да посветя тази награда на тях, защото филмът нямаше да го има. Те дадоха живота си, за да можем да кажем „Животът е прекрасен“, казва той от сцената.
1972 г. – Марлон Брандо за „Кръстникът“
Един от най-шокиращите и противоречиви моменти в киното е връчването на „Оскар“ на Марлон Брандо за ролята му на Дон Корлеоне. Тогава самият Брандо не присъства на церемонията, а наградата е приета от индианката Сашийн Литълфедър.
Литълфедър приема статуетката от негово име, след което се застъпва за правата на индианците в кино индустрията.
1998 г. – Робин Уилямс за „Добрият Уил Хънтинг“
След три номинации, това е първата награда за Робин Уилямс.
Актьорът започва с речта си с думите „това може би е първият път, в който съм безмълвен“. След като благодари на всичките си колети, накрая Уилямс благодари и на баща си.
„Вероятно трябва да му благодаря и на него. Когато му казах, че ще ставам актьор, той ми отговори само – Добре… Но трябва да имаш и сериозна работа за всеки случай, нещо като заварчик“, казва Уилямс.
2014 г. – Матю МакКонъхи за „Клубът на купувачите от Далас“
Речта на МакКонъхи е толкова добре написана, че изглежда чак режисирана.
Актьорът казва, че има нужда от три неща в живота си – нещо, на което да се възхищава; нещо, което да очаква и нещо, което да преследва.
След пауза пояснява: „Възхищавам се на Господ и отдавам целия си успех на Него. Нещото, което очаквам е семейството ми и да прекарвам време с близките си. А нещото, което да преследвам – това е най-доброто ми аз след 10 години“.
2002 г. – Холи Бери за Monster’s Ball
Една от най-емоционалните речи е тази на Холи Бери от 2002 г. Актрисата буквално е обляна в сълзи когато стига до сцената.
„Този момент е много по-голям от самата мен“, казва тя, тъй като Бери е първата чернокожа актриса, отличавана с „Оскар“.
„Тази награда е за всяка безименна цветнокожа жена, която сега вече има шанс, тъй като тази вечер отворихме вратата“, казва тя.
2009 г. – Хийт Леджър за „Черният рицар“
През 2009 г. актьорът Хийт Леджър получава посмъртен „Оскар“ за ролята си на Жокера в „Черният рицар“.
Тогава наградата е приета от семейството му, които казват колко са развълнувани от честта и уважението, които Академията е отдала на покойния Леджър.
Наградата е посрещната от колегите му на крака.