Опашката пред столичния клуб, в който рапърът Жлъч промотира втория си самостоятелен албум, стигна почти 1 километър. Успех, с който малко съвременни хип-хоп артисти у нас могат да се похвалят. Жлъч, или Матю Стоянов, е вече 10 години на родната ъндърграунд хип-хоп сцена. Наричат го "революционерът на българската рап сцена".
Заедно с Григовор и Гена създават "So called crew" и не спират да правят музика заедно. Миналата седмица Жлъч издаде втория си самостоятелен албум, а феновете, които събра да го чуят, бяха меко казано много. Въпреки нецензурните думи в римите си, Жлъч е завършил Класическата гимназия с профил "Културология". Той признава, че това място го е направило човек. Днес чрез текстовете си се опитва да влияе на тези, които го слушат.
Кой е Жлъч, как спечели толкова много фенове и какви са неговите послания?
- Колко от твоите интервюта започват с въпроса: От къде идва прякора ти Жлъч?
- 70%. Жлъч е майтап, както и голяма част от нещата, които правя, които са в жанра хипер комедия, звучат много сериозно, а всъщност аз много се забавлявам и много се смея отстрани, когато хора ги взимат на сериозно. Макар че понякога съм наистина много честен и искам да зарадвам или да предизвикам емоция у някого. Много се радвам, когато успявам да го направя, но всичко е на шега, деца.
- А взел ли си се насериозно?
- Малко или много трябва вече. Доста време мина, откакто се занимавам с това, така че... А пък има хора, които се взимат насериозно, които са еднокраки охлюви, така че аз малко да компенсирам.
- Наскоро представи втория си албум "Звяра".
- Много благодаря на всички, които дойдоха. Обещавам да се реванширам на всички, които се отказаха, защото имаше опашка от входа на "Маймунарника" до езерото с лилиите, който е софиянец знае колко е дълго. Няма по-голям комплимент за мен като изпълнител.
- Какво ти говори това?
- Говори ми, че трябва да се стягам и да стават все по-сериозни нещата, но най-вероятно няма да се стегна. Нещата ще станат по-сериозни, но аз ще бъда същият човек, защото нищо няма да ми донесе това да се променя точно сега.
- Нали осъзнаваш, че влияеш на всички тези хора, които те слушат. Тийнейджърите искат да ти подражават.
- Доста голяма част от песните ми са предупреждения и мисля, че са доста ясни предупреждения. Ако си слагаш неща в носа и ако пиеш безконтролно и бягаш от отговорност и уроците в живота и училище... Малко става все едно чета морал. А то не е така. Аз си имам моите недостатъци, очевидно. От време на време съм човек, който злоупотребява с някакви неща, но мисля, че основното в моята музика е това предупреждение, че просто нищо от тези неща не те прави готин човек. Готин човек те прави това, което правиш ден за ден и което правиш за други хора. Това мен ме прави готин човек, че правя някаква музика, която пипва други хора. И че ме е грижа за тези хора реално.
- Говориш ли си с тези хора понякога след концерт?
- Постоянно. Няма понякога, постоянно. Идва едно момиче няколко години по-младо от мен и ми казва: Жлъчка, аз бях в много сериозна депресия, клинична, с медикаменти и твоята музика ми помогна и сега съм по-добре. Не, че моята музика е панацея за депресия, естествено, че не. Но й е помогнала, докато се лекува. И аз замръзнах на място, какво да кажа. Музиката за повечето хора е фонова, нещо бучи в слушалките, докато пътувам за работа.
- Какво те задържа теб в България, защо не замина да търсиш щастие някъде навън?
- Защото не се залъгвам, че ще е по-лесно. Много хора се залъгват, че е по-лесно. Отиват и виждат, че не е. Или се връщат с подвити опашки или си казват - така и така съм тук, харесват им някакви неща – че няма боклуци по улиците, че реално сигурно и там има мафия, но те не са запознати с нея.
- На теб тук какво ти харесва и какво не ти харесва?
- Въпреки че е доста смачкан напоследък, ми харесва духа на българина. Супер е. Много е свободолюбив и в някакъв момент ще спре да бъде търпелив, надявам се и всичко ще се оправи. Или ще тръгне в някаква посока, защото в момента не мърда.
- Не сме ли прекалено търпеливи обаче в момента?
- Аз предполагам, че трябва да станем още по-търпеливи, за да станем истински нетърпеливи. Аз не бързам за никъде, така че (обръща се към камерата), когато всички сте готови да свършим нещо по въпроса, аз съм тук!
- Ти лидер ли си?
- Това в нашия квартал е лаф: "Бате, ти си абсолютен лидер". Така че да, аз съм абсолютен лидер в смисъла, в който моя приятел Мони Баретата го казва. Иначе дали водя хора, не бих се нагърбил с това. То е като да си мениджър. По-скоро съм мръсен провокатор, то не делегира толкова отговорности.
- Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи последните 10 години?
- Едно момиче.
- Толкова ли е простичко всичко?
- Нищо не е простичко.
- Защо не рапираш за любов?
- Аз рапирам за любов, но не като тея пухчовци "О, бейби обичам те". Любовта е разрушителна сила, най-бруталното нещо на земята. Нали знаеш, най-големият трик на дявола е да накара балъците да повярват, че дявол няма. Любовта е колкото част от най-добрите и святи неща на този свят, толкова и безпощадна стихия.
- Какво е усещането да стоиш на сцената и да виждаш тълпата да пее с теб?
- Нямам много усещания, аз просто съм там и там съм си в стихията. Правя каквото мога в момента, за което някои хора биха казали, че не съм добър изпълнител на живо, защото понякога стихията ми ме надвива, но поне моята стихия е на живо, а не на плейбек - откачам, побърквам се, държа се като ненормален.
- Какво би се случило, ако в един миг с едно щракване цялата тази тълпа изчезне?
- Ще се прибера тук, където ме виждаш, понеже така и така сме дали пари за това студио ще си правя парчета за мен си както беше преди да започна. Аз нямам проблем с това, нито ще остана гладен , нито нищо. Аз не съм рапър, аз съм човек, и мога да се справя с живота.
