Заклевам ти се в децата – за десет години вярност. Дали това е по-тежко от „докато смъртта ни раздели“, или от „да бъдем заедно в радост и мъка“. Не е ясно, а и няма особено голямо значение, когото става дума за живот, „обречен“ на вярност...
Сюжетът е от „Заклеваш ли се в децата?“ на Саломе Льолуш. Тя е едно от седемте деца на големия френски режисьор, сценарист и актьор Клод Льолуш. „Наследеният“ кинематографичен поглед е налице и в тази нейна пиеса, както и в прочита на Крис Шарков. Българският режисьор, засега само театрален, има явен афинитет към седмото изкуство, и това са детайли, които четем в почти всеки от неговите сценични проекти.
Затова съвсем логично звучи изборът на сцена – в залата за прожекции „Люмиер“. Там се разказва историята на един живот като на кино, прескачащ от безбройните бъгове в системата. А тя винаги е пред срив, но никога срината. Шарков е своеобразен експерт по темата за семейните отношения – драматични, резки, извънредни, дори изплезени, обилно напоени с цялата гама от чувства, които може да изпитва едно човешко същество.
Задачата да преминат през всичко това имат Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Двамата стават двойка не само в живота, но и в комедията с елементи на брилянтно поднесено лицемерие – моделът, по който, според психолозите, живеят голяма част от семействата около нас.
Тя е психотерапевт, а той – адвокат, който лесно се изчервява. Много влюбени, но и много суеверни. Една вечер те се заклеват, че ще си бъдат верни десет години, в името на децата си. Времето минава и краят на този срок на „вярност“ наближава, а с него – и моментът за истината, и отговорът на въпроса за тежестта на клетвата. Идват и въпроси, свързани с морала и лъжата, с избора между затворен кръг и линия на безкрайността. Идват изкушението, опитите за „забавление“, популярно в наши дни като fun...
Така, „тайно и полека“, героите в тази своеобразна ода за домашното лицемерие израстват, за да стигнат не до „пръскане на панаира“, а до едно съвсем чисто, естествено и по детски изградено преоткриване...
В актьорския състав са още Даниел Кукушев и Лидия Василева. Младите актьори, в поддържащи роли, имат решаващ принос за цялостното усещане за комедийно представление. За него това е поредна различна роля, след скорошното превъплъщение като Пинокио, а за нея – отново силно присъствие като изкустителка – след „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“.
Сценографията на „Заклеваш ли се в децата?“ е на Ванина Цандева. Автор на музиката е Емилиян Гацов-Елби. Преводът е на Снежина Здравкова.
