Никое човешко същество не е преживявало любовта. Категорично. Никой не е видял светлината – но не от слънцето, а тази в очите на другия до теб. И защо някои от нас издържат единствено на двойствен живот. Може би само личност от Севера най-добре може да обясни това. И не се съмнявайте в мъдростта му – той има зад гърба си 60 филма и над 170 театрални постановки. Той е Бергман. Ингмар Бергман.
Неговите брутално откровени „Сцени от един семеен живот“ през 1974 г. лъсват в минисериала с Лив Улман и Ерланд Йозефсон в главните роли. 45 години по-късно театрална версия предлага режисьорът Крис Шарков – втори негов спектакъл на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ след „Лив Щайн“. И тогава, през 2015-а, и сега, Шарков се спира на почти същия актьорски състав, за да влее енергията му в бликащ от противоречия и остроумие театър на абсурдното излагане на един семеен живот, събран в шест фази.
Любопитно е решението на Шарков да внедри по двама актьори за роля. И това се отнася само за двойката, на чиито плещи се струпва цялата философия на този процес, белязан от любов и лицемерие, което един от героите нарича шизофрения от 22-и век.
Мариане (Весела Бабинова и Анастасия Лютова) и Юхан (Христо Пъдев и Пенко Господинов) минават през фазите на общото кръвообращение и идеалния живот, през все още откровеното признание „Ти си прав, и аз също“, през „Никога не съм обичала децата си, но съм добра майка“ и „Непоносимо е да ме докосваш, защото напълно ще се разпадна“, за да стигнат до извода, че Той е некадърен паразит, въпреки че двамата са „свързани по много по-дълбок начин, отколкото изглежда“.
Крах или ново начало е, когато една двойка разбира,че „тази катастрофа е последен шанс за нас“, а самотата е абсолютна и не може да се превъзмогне. Защото всичко е копнеж през дебела стена и „нещо като презрение“... Тогава Мариане убива старата Мариане, а нейният „отвратително възпитан, подреден и балансиран“ Юхан става господар в Долината на сълзите.
Дали вниманието по време на съвместния живот убива любовта и дали всичко, което правим заедно, е грешно. И дали един бой с възглавници е алтернатива на изгубеното. Бой, от който обаче не хвърчи перушина... Посред нощ, в една тъмна къща, някъде по света, на някому ще стане ясно, че е намерил верните пропорции, че чувството за щастие не следва никакви правила, че е е започнал да говори истината. И в последните страници на този „учебник по животознание“ въпросът е защо Тя започва да сънува кошмари...
И това не е просто шизофрения, описана преди половин век и пророчески предписана за живота, който живеем днес, на прага на 22-ия век. „Сцени от един семеен живот“ е нагледен пример за диагнозата, с която трябва да се справя почти всяка брачна двойка, за да запази целостта си непокътната. Ако, разбира се, иска това.
Преводът на „Сцени от един семеен живот“ е на Васа Ганчева. Сценографията е на Никола Тороманов, костюмите – на Елис Вели. Музиката е на Асен Аврамов. В останалите роли са Ели Колева, Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова.
Крис Шарков – за пиесата, за света на мъжа и жената и за драматургичните изненади:
- Предимство ли е, че пиесата е създаден по тв сериал, който не е много популярен в България?
Да. Бергман е много подробен в диалога. И независимо от света, който той изгражда – света на киното, драматургията му а абсолютно приложима за сцена. Всичко е много разбираемо и затова няма проблем с това, че е по-малко популярно.
- Какво ново ще научим за света на мъжа и жената в този спектакъл?
Спектакълът показва много фази, затова е и наречен „Сцени от един семеен живот”. Ние показваме всичките шест части с малки съкращения. Това са различните фази на любовта. И те са много интересни, защото героите минават през много неща – и през перфектното семейство, и през раздяла, и през опити за събиране, и през развод, и през омраза, и през безусловна любов. Сценарият е ценен и с това, че има възможност да проследим колко е богата любовта и как може да се случи в цялата й пълнота. И тя не е само еднопланова, розова, а е многообразна и точно тогава се случва пълноценно. Научаваме много неща, но и остават много въпроси и загадки, на които никога няма да си отговорим. И това е ценното на такъв тип отношения – винаги да има някаква мистерия около тях.
- А има ли драматургични изненади или това е просто един хубав театър?
Има, доколкото основната двойка, през която минава целия сюжет, е раздвоена. Играе се от две двойки актьори – първо, защото има възрастово порастване и второ, защото се поставя темата за двойника, за другия Аз. И тази тема не е далечна за Бергман, особено за първите му филми.
Разбира се, има интервенции от моя страна – сцени, които са пренесени в днешно време и към епохата на комуникациите.
